събота, 19 декември 2009 г.

Puttin' on the Ritz

Скапаната Астрид и още по-скапаният Фред са ни съседи. Те са първи по светските събирания и състезания по снобария и от толкова ангажименти нямат време да си купят сол. Тротоарът пред тяхната къща се е заледил, а общинският циганин с кофата с луга обслужва само пред театъра. Преди прескачахме мините, оставени от кучето на Фред, а сега неволно се упражняваме в степче.

Поличух покана от задругата на студентите по фармация от нашия факултет за празнично преброяване на випуска. Събирането ще е в една зала на стадиона (на виолетките, не на ръгбистите), където преди три години с Каролинка и компания се дегизирахме като Дъ Блус Брадърс за изпълнението на Everybody needs somebody to love.

Мислех да се свържа с музикалния редактор, този път не съм мераклийка за свирня, ами ми се върти в главата една песен на Шарл Азнавур, която само чака да бъде преправена : Viens voir les pharmaciens, voir les magiciens qui arrivent... Мислено прехвърлям и наличните рокли с чуденката с коя не съм се представяла пред югозападното общество. След празниците по магазините ще пуснат с намаления непродадените новогодишни тоалети. Имам и една нова необличана, както и известни опасения, че е малко бебешка. Ще трябва и наметка, че около 29 януари нощите са все още прохладни. Супа трупа ...



неделя, 13 декември 2009 г.

Елхи

По случай коледните приготовления се сетих да напиша за няколко елхи. Под 'елха' обобщавам коледно дърво с украса, няма да изпадам в таксономични подробности за разликата между бор, ела, елха и елша, кипарис и туия, елен и лос, ...

Вчера видях един баща и две деца да пренасят елхата от магазина до дома. Бащата беше подхванал елхата от единия край, а за другия се бяха щипнали децата - уж да помагат. Децата бяха дребни и се спъваха от клоните, които се влачеха по земята, и така бащата влачеше елхата и двете деца. Фигуралната композиция се спираше през пет метра за престрояване на децата и почивка на бащата. Много мила процесия, но не посмях да ги снимам.

Другата елха е от фаойето на партерния етаж в работата. Невисока и украсена умерено, беше подредена до креслата за чакащи. Проблемът идва от креслата, които са тапицирани с червен плюш, а дървената част е боядисана в златно. Край този разкош елхата, макар и украсена, излеждаше като стажантче от провинцията, дошло на интервю. ;)

И третата елха, за която се сещам като неуместна, е от интензивното отделения в една болница. Беше построена на средата на един коридор, където хвърчаха носилики с хора, които си стискат душата в зъбите, и всяка спечелена минута е животоспасяваща. Елхата затрудняваше движението и противно на добрата клинична практика се кипреше на това централно място с недезинфекцираната си украса.

Не съм украсила будоара, но откакто започна да ми задобрява на дробовете, и на душата ми просветна. Ходя на работа като война на светлината - с радост и без вина.

събота, 5 декември 2009 г.

Малкият Никола и големият Париж

Скоро не съм започвала писание с "Имаше един филм ...". През септември излезе първият игрален филм за малкия Никола, чиито истории досега се разказваха само на книги в текст и картинки. Малко преди това - в началото на учебната година - канцеларските книжарници се напълниха с ученически пособия с щампован Никола. Имаше и специална емисия марки. Исках само да ви предупредя, че не съм гледала филма, но е добре да му се даде шанс, колкото и вярно да сме наизустили първоизточника. И да предупредя най-правоверните, че от време на време излиза по някой 'неиздаван досега случайно намерен от внуците ръкопис' и има с какво да се наваксва. ;)

Сега за Никола Саркози, когато бил малък. Роден е в Ньоий сюр Сен - западното предградие, където се плащат най-високите данъци. Всъщност, след изборите Саркози отказал да спи в Елисейския дворец, и досега държи апартамент в Ньоий, а понеже си избира високи жени, не личи и много да е пораснал. Та когато бил момче, легендата разказва как след училище работел в един цветарски магазин. Моят източник на легендата не знаеше дали този стаж е бил с цел припечелване на пари или усъвършенстване на ухажорските умения. Магазинът обаче се намирал в съседство с централата на тогавашната водеща френска фармацевтична компания. Познанството на Никола и Жак е от онези времена. Източикът не уточни дали Жак е поръчвал букети за работничките по случай осми март или по частни афери. В речта си по време на церемонията по връчването на Ордена на почетния легион Никола споменава за старата дружба. А Жак му връща жеста с признание как Никола от малък имал заложби за женкар, пардон за напредничав предприемач.

Така напорист се оказал и големият му син - Саркози Младши. До преди няколко седмици джанкаше общественото мнение като искаше да оглавява бизнес квартала "Дефанс". Оскъдният му опит, като обратно пропорционален на мерака, създаде нова група във фейсбук "Аз съм по-дипломиран от Жан Саркози". Последният още не е изкласил Сорбоната.

Има и друга история за Никола, който не расте. Когато пътували с Карла до Америка по частен повод (концерта в чест на Мандела, където мадам пропяла въпреки дадения обет за мълчание поне един мандат), на митническия контрол се представили с фалшиво име - господин и госпожа Мом (фр. дете). Информацията не закъсняла да се процеди до медиите.

Най-новата лудост на Никола Саркози е Големият Париж. За момента страницата е само на френски. Преди много, много години Париж се помещавал на едно островче. Постепенно му отесняло и сега заедно с предградията събира 20% от населението на Франция, което пък работи като 1/3 държава (следва).

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Зимна градина



В тази песен се разказва какво си пожелава един мъж за зимната градина (нищо, че пее жена, оригиналната версия е писана за Анри Салвадор ... ;) : зелено слънце, дантели, чайници, снимки с морски брегове, рокли на цветя под ноемврийски дъждове и т.н., и т.н.

В момента и на мен ми е най-комфортно над димяща чаша с благовонни масла, но не си пожелавам закуски на пода и самолети "Латекоер". Искам само да дишам нормално през зимата (е, може и един ербюс бонус и гювеч у нас в кухнята:).

Освен фармакологичния подход, прилагам масажи, гимнастики, инхалации и много се надявам най-после да постигна дълготраен ефект.

Преди няколко години пак ме беше задънил един бронхит и получих по-недстандартно лечение - антибиотик и кортикоиди от инжекционни ампули, но за инхалационно приложение. Мъкнех куфара с инхалатора към общежитието под един ситен мартенски дъждец и го изживявах като професионален провал.

За да завърша по-оптимистично, ще се похваля, че вече не се чувствам като тъжно и пребито куче (un chien triste et battu в оригинал), нито пък ми тежи на гръдния кош все едно съм нарамила 60 басов акордеон и 50 литрова раница. Но със сухия студен въздух, градския рейс и чуждите кашлици сме врагове.

И така в зимната ми градина са избуяли едни евкалипти, розмарини, лавандули, миртови храсти и тук там някой стрък мента. Още не съм се сгърчила от толкова терпени, но в будоара като че ли за постоянно се настани една миризма на окултно.

Исках само да уведомя тези, които знаеха за билета, че няма да ходя на You and the night and the music, въпреки перспективата за мюзикхол, такси и топъл скоч. ;)

неделя, 22 ноември 2009 г.

Етюди за многолистно тесто и фурна

Тези неща ги купувам от време на време от ергенския щанд на гастронома. Изработени са от многолистно тесто, увито на вързопче, с различен пълнеж и после печено във фурна. Нещо като банички със сирене, месо и т.н.

Опус 1
Козе сирене на търкалета, домат на филийки, морков на дребни кубчета, магданоз на ситно. Квадратно тесто се завива на писмо с посочения пълнеж и се пече във фурна.

Опус 2
Предварително запържена кайма и настърган кашкавал. Правоъгълно тесто се навива на руло с месната плънка и се пече.

Изпечените до златисто произведения се употребяват топли за предястие или основно, ако менюто е по-леко. Подхождат си със зелена салата или друга свежест.

събота, 21 ноември 2009 г.

Честит празник

Сетих се да честитя ден на християнското семейство на всички венчани, невенчани и все пак семейни, несемейни християни, самотни атеисти и останалите, които хранят симпатии към "The temptations" в шоколадови костюмчета. И да не забравите да си включите басовете!


Each day through my window I watch her as she passes by.
I say to myself, "You're such a lucky guy."
To have a girl like her
is truly a dream come true.
Out of all of the fellas in the world
she belongs to me.

But it was just my imagination
running away with me.
It was just my imagination
running away with me.

Every night, on my knees I pray :
"Dear Lord, hear my plead,
don't ever let another take her love from me
or I will surely die."
Her love is heavenly
when her arms enfold me.
I hear a tender rhapsody
but in reality, she doesn't even know me.

Just my imagination once again
running away with me.
Tell you it was just my imagination
running away with me.
I never met her, but I can't forget her.
Just my imagination
running away with me.

Като стана 55кг, ще се запиша нa хор за госпел.

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Ma liberté de penser

Флоран Пани е поп певец. Прави се на готин като носи черни ризи, кожени гащи и си сплита брадата на плитка. Сам си пише и пее песните. Една от най-популярните е Свобода на мислене. Веднъж се изненадах, че я пуснаха на турнир по състезателни танци (по телевизията :) в категория "джайв". На ритъм съвпада, но по текст не е така безгрижна. Една година честитих с нея студентски празник на бивши съученици от гимназията, обаче не получих отзиви и вече не се занимавам с такива сантименталности по пощата. ;)

Та Флоран Пани по някое време се оженил за индианка от Патагония и се заселил там, но прехождал и до Европа, за да си продава музиката и да записва нова. Не съм чула обаче за компромати на данъчни теми, както се разправяха за ония стар лисугер Джони Холидей, дето искаше да става белгиец и да докара масови самоубийства на фенки. Повечето му авторски неща си приличат, но не са еднакво хубави. Някои са по-хубави : Savoir aimer, Un jour une femme, Chanter ...:)

Из интернета се намират изрезки от концерти, където изпълнява доста сполучливо чужди песни : Amsterdam, Ne me quitte pas ... на по-издръжливите препоръчвам и пълен концерт от "Олимпия" - Флоран Пани пее песните на Жак Брел.

Един ден баба му го попитала кога най-после ще запее с истинския си глас. И той се заприготвял да запише албума "Баритон". Залага на изпечени парчета, което е и предизвикателство, защото всички големи преди него вече са ги изпълнявали - Caruso, Nessum Dorma, La Donna E Mobile ... Кадри от студийните записи на "Баритон" :


Татко, Честит Рожден Ден ! :)

петък, 13 ноември 2009 г.

Перла 6

Започнах да си възвръщам човешките навици и скоро пак гледах телевизия. Вървеше някакъв докторски сериал и се спрях да погледам. Мислех, че е "Д-р Хаус", за когото доста се говореше напоследък. Смачканякът, който играе главната роля, така и не се появи до края на серията, но реших, че може да е "временно отстранен от работа" за специални заслуги. После излезе надпис, че незабавно следва още един епизод от "Анатомията на Грей". И за този сериал бях слушала отзиви, а сигурно съм гледала някоя серия, защото лицата ми бяха познати. Само дето до скоро мислех, че е "Анатомията на Грейс", като Грейс ще е някоя мацка с дълги крака и докторска престилка ... Слуачйно и по друг повод от уикипедията разбрах, че било учебник - като химията на Пол Арно, с която изкарахме първите два курса на вишото. И изгледах три поредни серии на Грей.

Гледах как докторите щедро предписват разни изследвания, предприемат интервенции и никой не пита пациентите дали са здравно осигурени и в какъв размер. Чудех се в действителната практика кога уреждат този въпрос - преди постъпването в болницата и пресяват още на входа или изпращат пациентите с квитанции, защото нали здравето няма цена, но си има стойност все пак. Впечатлих се още от жените от персонала, които развяваха дълги коси и бяха перманентно гримирани. Рекох си, че това може да са американските стандарти за хигиена и красота. Обаче една пациентка, умирающа в продължение на три деноношия, беше начервена през посоченото време! Не видях дали това е заслуга на санитарките или на предания съпруг. "Спешно отделение", също е било бутафорна работа, но имаше повече екшън и не се спирахме за пропуски в декора. Сигурно е имала значение и маята на Майкъл Крайтън. А когато гледах по една кабеларка избелели серии от "Болница на края на града", ми се стори като домашен театър. Книгата беше значително по-убедителна, ама съм я чела последно в седми клас. :)

Може да не се разбира от надрънканото, но беше приятно да вечерям на дивана пред телевизора и филма. Очаквайте скоро дописки за кока-кола, маратонки "адидас" и нови декадентски прояви.

понеделник, 9 ноември 2009 г.

La vie en rose

В неделя вечерта даваха по телевизията филма на Оливие Даан за Едит Пиаф. Филмът излезе по кината през 2007. За Даан чух да се говори за пръв път в малко по-некултурен контекст. Бях на първия болничен стаж, където с други от випуска на аптекарите дебютирахме заедно с двама кардиолози - Оливие и Матийо. Един ден имахме посещение от търговска представителка на фирма за хепарини. Понеже Матийо бойкотираше посещенията на търговските представители, роднините на пациентите и като цяло имаше зъб на световната конспирация, се наложи Оливие да я посрещне. Тя е любезничеше до небесата и когато научи фамилното му име, възкликна театрално : "Като режисьора ?"... Значи имало и режисьор, който избрал Марион Котийар за главната роля заради приликата й с певицата. А може би и заради актьорските й умения - наградена е с "Оскар". Каквато и да е причината, Даан бил намислил да направи голям филм – любовен, музикален, популярен, трагичен, романтичен, един голям филм за Пиаф.

"La vie en rose" разказва живота на Едит Гасион, наречена Ла Мом Пиаф от първия й ''продуцент". Пиаф на арго означава врабче. Ла Мом Пиаф - малкото врабче. Историята е поднесена фрагментирано с много придвижвания напред и назад във времето, и все пак изцяло изтъкана от мизерия и нещастие. Има и години, когато разполага с пари и почитатели, но това пак се случва на фона на война, катастрофи и загуби. Ла Мом е от хората, на които им трябва по един специален ангел хранител, да ги пази от самите тях. Разбира се, тя не съжалява за нищо.

Първоначалният й успех се основава на популярен репертоар - булевардната култура в Париж и досега се самоиздържа. По-късно писаните за нея песни й подхождат безспорно както псевдонима - мелодиите на гласа й, текстовете на характера. Черните семпли рокли за сценични изяви също стават част от образа на врабчето с момичешка фигура. Има един предмет от претрупаните сувенирни магазинчета за туристи, който си служи със символа на Ла Мом Пиаф. В други случаи бих казала, че подобен фетишизъм осквернява протагониста. Този път имах предвид малките латерни, които дрънкат "Живот в розово". Оформени като музикални кутийки, струват 8е, само по арматура - с намаление.

неделя, 8 ноември 2009 г.

Give Me That Slow Knowing Smile

Вече писах за някои гостуващи звезди. Оказва се, че идват да се разпеят на селската сцена преди концертите в "Олимпия". Исках да ви представя Лиза Екдал. Тихо. Завеса!



Последният албум е домашно записан - на видеото се забелязват традиционни шведски чайници, свещи и платове на ситни цветчета. Известно време е живяла в Америка. В момента е на турне из Европа.



Толкова руса и дребна, а така приятно пее с детския си глас. Попитали "Индипендънт" дали белите жени могат да пеят блус. "Тази може" - отговорили от културната редакция. Също така и суинг (още). Ето и малко боса за десерт :



И най-новото авторско (full screen is a must) :

събота, 7 ноември 2009 г.

Много сладко

Долкадвам специално за комитета по храненето, който твърди, че съм с поднормено тегло.

Тази вечер спретнах мишмаш с червени чушки, гъби, остатъци от рататуй (доматена консистенция), яйца и сирене. Десертът беше пак есенен - ошаф от ябълки, сушени кайсии и сини сливи.

Сандра каза, че прекарала вечерта във варене на дюлево желе и прехождане до родилното. Очакват около 400 бебета. :)

неделя, 1 ноември 2009 г.

Baby, it's cold outside

В началото исках само да попитам :

ОБЛЯКОХТЕ ЛИ СИ
ВАТИРАНИТЕ
ПИЖАМИ
?
Но послe се сетих да разкажа за вечерта на Хелоуин. Тази година не беше никак романтична. Бях канена на рожден ден на Клавдия, но отказах по случай кашлицата. После залостих вратата и останах да си кашлям сама в къщата. Нали се стъмва рано, когато пералната приключи и се заех с простирането, се наложи да призова и резервния кураж преди да сляза да простирам в мазето. После не можех да заспя, та си дочетох книгата за вампирите. Обаче миналата година ...

Седяхме с Луиза в хола, нещо не се бяхме навили за соушълазин' и зяпахме някакво музикално предаване по телевизията. Тя беше извадила едно домашно пино де шарант от дядо й. Това е местен специалитет с коняк, по-близък до ракията, отколкото до виното. Настроението беше подобаващо и припявахме, където се случеше да знаем думите на песните от телевизора. Вечерта беше напреднала, когато на френския прозорец (или остъклената врета), който гледаше към пътя, се почука. Морис беше довел цяла тумба малки негърчета, маскирани с подръчни средства. В тъмното костюмите много не се открояваха, по-скоро им светеха очетата и зъбетата. Оказа се, че като домакини трябва да им подадем сладкиши и бонбони. Само че ... такива хранителни стоки не се намираха в нашата моминска кухня. Дребни плодове също нямах под ръка, само три първокласни тикви (Луиза ги носеше от пазара и ги преработваше на пюре). Сетих се, че ни бяха останали едни карамелени бонбони, които Ан беше донесла, когато идва на гости. Побързах да ги донеса от мойта стая, за да не бавя децата и да се откажат от песните. Нали коледарите така правят - стихче, песничка за отплата на вафлите. Обаче те си прибраха карамелите и тутакси се изпариха. Разбра се, че сами ще си пеем и затворихме вратата преди топлото да е избягало и то на пътя.

Ето и една рецепта, която намерих на рекламния сайт на пино, за да не си помислите, че е несъвместимо със сладкиши :

Продукти за пълнежа : 8 круши, 50 гр. захар, 70 цл. бяло пино, 50 гр. масло.
За тестото : 150 гр. брашно, 150 гр. масло, 150 гр. бадеми на прах, 150 гр. грис, 150 гр. счукани орехи, 4 гр. сол.
Крушите се обелват и изчистват от семките, нарязват се на едри кубчета и се запържват в маслото. Добавят се пино и захар и се оставят 30 минути на котлона до изпаряването на пино (може да си правите инхалации, за да не се прахосва пино).
Тестото се приготвя като се смесват брашното, размекнатото масло, солта, захарта, смлените бадеми и счуканите орехи. В рецептата не се споменава какво се случва със 150-те грама грис. Предполагам, че все пак се слагат в тестото за попиване на мокрото от крушите.
Крушите се подреждат на дъното на тавичка и се покриват с тестото. Пече се на 200 градуса за 20 минути. Поднася се с чаша добре охладено бяло пино.

сряда, 21 октомври 2009 г.

вторник, 20 октомври 2009 г.

I will return in my Brazil, I will...

Нали ви предупредих още миналата седмица. Божествена работа. Ун-доз, ун-доз-трез-куатро и газ, и газ боса по педалите.

Когато била на 17 (и сега са й добри русата коса и краката на токове, а представете си тогава ;) си свирела джазец в един клуб и що да види - Жобим на първата редица маси, а тя свири негова песен. След края на концерта получила покана да се присъедини към неговото турне. И се почнало.

Виртуозна пианистка, сигурно сте подочули. Даже прекалено добра инструменталистка за гласа си (а това ме подсеща за Питър Чинкоти, който продължава с опитите за вокална кариера, въпреки че е достатъчно добър пианист).

Правеше и едни фокуси с леви и десни ръце (чела съм подобни легенди за Мишел Петручиани, но май само пианистите инструменталисти успяват да го оценят по трудност и достойнство).

Барабанистът си носеше два куфара с бухалки (нещо като многокалибърните саксофони на Чарлз Папазов) и си ги употреби до една. Придружаваха я още ? (ще ми трябва справка за имената) на китара и ?? на контрабас.

Репертоарът беше преобладаващо изваден от новия й албум "Bossa nova stories " . Иначе казано, вземете "Джаз и самба" на Хилда, извадете Пепи Салчев и добавете пиано, много пиано (ама не като онова на бандата на Моли Джонсън ;) Последното беше комплимент за Хилда, нищо против Пепи - просто мъжки глас не се чу тази вечер.

И ни подари два биса!

сряда, 14 октомври 2009 г.

И Господ слезе да ни види

Така се казваше един филм, сниман по някои по-затънтени места на нашата родина. Гледала съм откъси по маршрута на теснолинейката, където актьорите ползваха атрибути като дамаджани и акордеони за по-автентично, респ. по-смешно. Най-смешно е, ако сами сте се возили на теснолинейка с весела компания (станахме в седем, събрахме се в осем ...) Та се сетих за това заглавие по случай концертите на Големите Звезди, които от известно време огряват и по българските стадиони и зали. Билетите се разпродават предварително, може би има и черен пазар, блогъри ни осведомяват как се чувстват преди, по време на и след концерта. Миналата година по време на столичния ми престой (разбирай турне:) гостува в София и бразилката Елиане Елиас. Тогава не отидах на концерт, но от радио ДжазФм така нахвалиха събитието, та ми дадоха да разбера, че трябва да съжалявам, ако не и да се посрамувам. Пропуснах да уточня за невозилите се на теснолинейка, че тя спира и в Банско, където през август редовно изпада по някоя звезда.

Тази есен в селското читалище се заформи силен сезон. И ще гостува Елиане Елиас. Обаче за настройване на ушите първо отидох да послушам Моли Джонсън. Имаше още два концерта, които ми се сториха интересни, но реших, че с толкова позволени неща рискувам да се превърна в един Онегин и да тръгна по дуели.

Изобщо не съм се унасяла като на онзи концерт в консерваторията, когато с много усилия изтраях до антракта, а преди това заспивах два пъти. На този концерт беше голям кеф - плясках на уместни и неуместни места, краката сами си поиграха. Самите музиканти в началото бяха с леко дезинхибирано поведение, което обясниха с факта, че са пристигнали от Канада преди няколко часа, а домакините веднага ги нахранили с френска храна (което било грешка) и напоили с френско вино (още по-голяма грешка). На втората песен (техните парчета бяха като композиции с многоминутна продължителност) се бяха проветрили и си дойдохме на думата. След виртуозна инструментална интродукция певицата помълча още два такта и попита: Коя беше тази песен? Контрабасистът изтананика и я подсети. На следващата песен тя ни увери : Тази аз съм я писала, думите трябва да са ми по-познати. Това е. Другата седмица съм на Е.Е. На места с хубав изглед и почти без пари.;)

Whatever Lola wants & Lucky (live)

За „Duc des Lombards“ друг път ще ви обясня.

неделя, 11 октомври 2009 г.

Blue moon

С Роси и Мая гонехме влакче за Монмартр. В коридорите на метрото близо до перона се беше свил един цигански чичо със саксофон. На миди фон докарваше много приятно соло , облицованите с плочки стени на коридорите допринасяха за качеството на звука. До пристигането на влака оставаха 3 минути и аз му дадох паричка, за да продължи да свири докато чакаме. Една песен време е и много, и малко. Нашето беше колкото да чуем "Blue moon".

петък, 2 октомври 2009 г.

неделя, 20 септември 2009 г.

Housewarming party

Eдна къща се превръща в дом, когато се запали огнището (или започнеш да си употребяваш фурната и глинения гювеч :). За две поредни вечери присъствах на две партита за нова къща. Подгрявахме се с разни огнени напитки, а не с пламък от огнище, но пак добре се получи. Подарък за едната домакиня беше орхидея в саксия, а за другата - тиган за палачинки.

Ô, Toulouse, mon païs! (draft)

Не знам колко ще е интересно на странични лица, но аз много се впечатлих от осемчасовия си престой в Тулуза и още в самолета нахвърлях записки върху разпечатката на билета, които ще споделя с вас. Както казах и на Силви, понякога човек прави някои по-смели избори, но ако успее да ги понесе, е удоволствие да ги подреди в кутията със спомените. То ... "аз и човек не съм", но пък "обичам да рЕда".:)

На осми септември 2009 слънцето печеше над южна Франция без да пести старание и на излизане от летището съблякох 1 яке и 1 жилетка. Качих се на рейса "за града", който минава по панорамния маршрут Airbus, Stade Toulousain, Canal du Midi. Вече в градската част спряхме ритуално на светофара пред "Pharmacie du palais des sports", където дадох служба в трети курс. За ориентиране на позабравилите - това беше между двете робства у китайката от втори и четвърти курс, когато попаднах на двама съдружници, които въртяха угодни за пациентите дела, тъй както си припечелваха. Госпожата съдейства чрез нейна приятелка с лаборатория да накитим едно пациентско досие с фалшиви изследвания, а господинът ми даде пароли за платени медицински сайтове и два пиратски диска на Юлия Фишер със сонатите на Бах. Държа да уточня, че въпреки тези фалшификаторски прояви , не сме таксували памук за антибиотици. Те бяха от благородните мошеници, аз само чиракувах.;) Въпросната аптека се намира на пл. Арно Бернар, от където тръгваха студентските манифестации през някои по-бурни пролети. Отношенито ми към тези популистки акции беше строго индивидуално, като допусках до служебната тоалетна само манифистиращите с най-припряни физиономии.


Със Силви се бяхме уговорили на обяд в 12 часа в центъра (с нея спокойно си употребявам "en ville"). Тя се появи в уречения час от дупката на метрото с летни дрехи, слънчеви очила и кокетно напудрен нос. Тутакси се отправихме към най-близкия ресторант-градина-рай. Избрахме си недиетична храна (тулузка наденица, каталански крем ... и т.н.) и подхванахме приказките. Бях забравила, че и Sis говори с южняшки акцент. Кой, къде, кога, как и защо няма да преразказвам. Два часа обаче се изнизаха много бързо и трябваше да вървим към университета. Така и не установихме със сигурност дали чичото от съседната маса е Фабиен Бартез. Може би едната трябваше да извика "Але, ле бльо!", а другата да внимава дали обектът ще трепне носталгично...

Стига за тази вечер. Друг път ще сложа картинки, снимки и още разказ.

Постепенно си намирам откъслечни бележки с впечатления, ще внимавам да не препиша и списъка за пазаруване.

За да се изтеглим към предградията, взехме метрото. Новата линия е все още чиста, а по обедно време и пуста. Силви ме осведоми, че в момента месечен младежки абонамент за всички линии на градския транспорт струва 10е. Тези народни цени са издействани от кмета социалист, който застъпи в управата на града миналата година. Самото метро беше изкопано и пуснато от десните му съперници.

Слизаме на спирка "Faculté de Pharmacie". Факултетът, който напомня повече хобитско убежище отколкото учебно заведение, се белее, сгушен между дъбовове, брези и борове. Паркингът е празен, но на тротоара заобикаляме няколко коли, така наречената 'Ботаническа Градина' е в буренясало състояние, отблизо се вижда, че сградата на факултета е овехтяла и все още не е ремонтирана ... Значи всичко е наред, можем да влизаме.

Оставих етикета 'Драфт', докато си намисля дали да ви разказвам за дълговете ми към пр. св. Шателю и дали Мавриций да бъде въведен в отделна глава. Тъй като и картинките не са готови, етикетът остава, независимо от решението ми по първа и втора точка.

Докато чакам рейса за летището в обратна посока, от уличен плакат разбирам, че и през новия сезон симфоничният оркестър на Тулуза ще свири руски парчета, т.е. Туган Сохиев още ги дирижира. Когато оглави оркестъра, въпреки неуписуемия му талант, се носеха слухове, че това ще е само временно, докато не го поканят за постоянно на още по-престижна сцена. Ето 4 години добре им понесоха заедно (на Туган и Оркестъра) и сега той е титулован Музикален Директор. На детските матинета за още няколко покелиния ще се свири "Петя и вълкът".

Към 11 вечерта вече ми се спеше до безобразие, но успях да снимам вратите на хигиенен кът на летище 'Орли' - просто за идея, като взема да потягм летен детски лагер в планината...

Когато се придвижвах по тунелите на линия 14, за да се добера до гара Св. Лазар, се разминах с група млади хора. Един от групата беше в инвалидна количка, без крака и ръце (на гарата не се предлагат лечебни процедури, въпреки името й, само се кръстосват много линии на градския транспорт, така и тълпата е обилна и многолика). Мозъкът ми действаше на автопилот, но успя да процеди мисълта, че дори след като подариш три диоптъра на науката и си продададеш душата на подизпълнителя на дявола, не е сигурно, че с нещо ще допринесеш за предотвратяването на нови инциденти.

Заглавието на статията е част от песен на Клод Нугаро, но съответната мелодия напомня за историята на кучето с вълната и няма да ви карам да я слушате. Бих завършила обаче с :



неделя, 13 септември 2009 г.

Готвено

Оказва се, че ми остава време за блога през съботно-неделните дни. Индиректно темите се получават на кухненско-кулинарна тематика. Да не си помислите, че съм постоянно гладна като Голиат. Всъщност, готвя само през тези два дни. През останалото време събирам идеи от менюто в стола.;)
На вашето внимание 'Киш с риба тон и домати'.

Това е сиромашкият вариант на 'Киш със сьомга и горчица' на готвачите на дядо С. Спойката е обичайната от яйца, течна сметана/мляко и настърган кашкавал. Тестото е купешко многолистно. Печенето е в умерена фурна за половин час.

Това не е чесън



събота, 12 септември 2009 г.

Тиквеник

Лицето К.Х. от български произход разпространява във фирмата рецепта за тиквеник. Рецептата циркулира по служебната поща, а в празнични дни се появяват мостри. Според други източници обаче, тиквеник се прави не с кори и тиква, а с едно тикве сорт LG, което се настройва на местната станция Jazz FM. Въпрос на технология.

неделя, 6 септември 2009 г.

Реколта

Организация с/у Импровизация

При обстоятелствата на големия град нещата трябва да се планират. По възможност с повече аванс във времето. Винаги се намират пътници без посока и пазаруващи без списък с покупки. Не говоря за тези опровержения. А за едно петъчно обедно време, когато Милена ми се обади най-неочаквано с предложение да се видим вечерта на бира. Аз казах: Да, да, да!

петък, 4 септември 2009 г.

За всичко се плаща

Настроението на есента рязко се промени. Омръзна й да се преструва, че лятото е стопанинна града, а тя просто се е отбила за малко, на гости. Едва вчера над московските улици сияеше слънцето - вече прохладно, но все още ярко, и жълто-червените листа по дърветата и храстите внушаваха усещане за празник, а ето че днес кой знае от къде налетя бурен вятър, докара облаци, сякаш дръпна завесата пред сцената, на която гордо се бе киприло отиващото си лято.

понеделник, 31 август 2009 г.

В трийсет и първия ден на август 31*C

" ... Dis donc, camarade Soleil, tu ne trouves pas que c'est plutôt con de donner une journée pareille à un patron? "

събота, 29 август 2009 г.

О, пюре!

Така казваше Каролинката в загвацани ситуации. Първото картофено-морковено пюре за сезона е готово. Чакам тиквената реколта.

събота, 22 август 2009 г.

Cosmopolitan

Реклама за абонамент:
"К. е списанието на съвременните млади жени - едновременно тонични, реалистки и хедонистки". Звучи като "изнервени, цинични кучки".

четвъртък, 20 август 2009 г.

Pranzo di ferragosto

Филм за августовска жега в Рим, четири бабички и един предан син.

Джани живее с мама, а за почивните дни около 15 август ще приютят още 3 възрастни дами. Дамите не са точно поканени, но Джани е любезен, а освен това затънал в дългове. Гостенките са начин за опрощаване на заемите. Началото е неловко за всички, следва проява и напасване на характери, за да се съберат с празнично настроение около масата на 15-ти.

Смешки, леко изветряла романтика, ежедневни краски. Който гледа старци в къщи, може и да разбере.

Една седмица без ютия

Специални благодарности на всички участници.

сряда, 19 август 2009 г.

Intro

"Time and again I've longed for adventure,
Something to make my heart beat the faster.
What did I long for? I never really knew."

Имаше един филм с Упи Голдбърг, където тя караше кола без покрив, носеше остри розови обувки и си мечтаеше да пише отзиви за музикални албуми по обложките на дисковете. Най-новите ми обувки са бели и с дупки за пръстите, но епистоларните ми потребности се доближават до тези на Упи. Не вярвам нещо публикувано да излезе повече от една страница. За тематиката и честотата на писанията не давам обещания. Разбирате, че няма как да ви поднеса кафе и сладки. И все пак, отбивайте се, когато можете. Ще ми бъде приятно.