неделя, 20 септември 2009 г.

Housewarming party

Eдна къща се превръща в дом, когато се запали огнището (или започнеш да си употребяваш фурната и глинения гювеч :). За две поредни вечери присъствах на две партита за нова къща. Подгрявахме се с разни огнени напитки, а не с пламък от огнище, но пак добре се получи. Подарък за едната домакиня беше орхидея в саксия, а за другата - тиган за палачинки.

Ô, Toulouse, mon païs! (draft)

Не знам колко ще е интересно на странични лица, но аз много се впечатлих от осемчасовия си престой в Тулуза и още в самолета нахвърлях записки върху разпечатката на билета, които ще споделя с вас. Както казах и на Силви, понякога човек прави някои по-смели избори, но ако успее да ги понесе, е удоволствие да ги подреди в кутията със спомените. То ... "аз и човек не съм", но пък "обичам да рЕда".:)

На осми септември 2009 слънцето печеше над южна Франция без да пести старание и на излизане от летището съблякох 1 яке и 1 жилетка. Качих се на рейса "за града", който минава по панорамния маршрут Airbus, Stade Toulousain, Canal du Midi. Вече в градската част спряхме ритуално на светофара пред "Pharmacie du palais des sports", където дадох служба в трети курс. За ориентиране на позабравилите - това беше между двете робства у китайката от втори и четвърти курс, когато попаднах на двама съдружници, които въртяха угодни за пациентите дела, тъй както си припечелваха. Госпожата съдейства чрез нейна приятелка с лаборатория да накитим едно пациентско досие с фалшиви изследвания, а господинът ми даде пароли за платени медицински сайтове и два пиратски диска на Юлия Фишер със сонатите на Бах. Държа да уточня, че въпреки тези фалшификаторски прояви , не сме таксували памук за антибиотици. Те бяха от благородните мошеници, аз само чиракувах.;) Въпросната аптека се намира на пл. Арно Бернар, от където тръгваха студентските манифестации през някои по-бурни пролети. Отношенито ми към тези популистки акции беше строго индивидуално, като допусках до служебната тоалетна само манифистиращите с най-припряни физиономии.


Със Силви се бяхме уговорили на обяд в 12 часа в центъра (с нея спокойно си употребявам "en ville"). Тя се появи в уречения час от дупката на метрото с летни дрехи, слънчеви очила и кокетно напудрен нос. Тутакси се отправихме към най-близкия ресторант-градина-рай. Избрахме си недиетична храна (тулузка наденица, каталански крем ... и т.н.) и подхванахме приказките. Бях забравила, че и Sis говори с южняшки акцент. Кой, къде, кога, как и защо няма да преразказвам. Два часа обаче се изнизаха много бързо и трябваше да вървим към университета. Така и не установихме със сигурност дали чичото от съседната маса е Фабиен Бартез. Може би едната трябваше да извика "Але, ле бльо!", а другата да внимава дали обектът ще трепне носталгично...

Стига за тази вечер. Друг път ще сложа картинки, снимки и още разказ.

Постепенно си намирам откъслечни бележки с впечатления, ще внимавам да не препиша и списъка за пазаруване.

За да се изтеглим към предградията, взехме метрото. Новата линия е все още чиста, а по обедно време и пуста. Силви ме осведоми, че в момента месечен младежки абонамент за всички линии на градския транспорт струва 10е. Тези народни цени са издействани от кмета социалист, който застъпи в управата на града миналата година. Самото метро беше изкопано и пуснато от десните му съперници.

Слизаме на спирка "Faculté de Pharmacie". Факултетът, който напомня повече хобитско убежище отколкото учебно заведение, се белее, сгушен между дъбовове, брези и борове. Паркингът е празен, но на тротоара заобикаляме няколко коли, така наречената 'Ботаническа Градина' е в буренясало състояние, отблизо се вижда, че сградата на факултета е овехтяла и все още не е ремонтирана ... Значи всичко е наред, можем да влизаме.

Оставих етикета 'Драфт', докато си намисля дали да ви разказвам за дълговете ми към пр. св. Шателю и дали Мавриций да бъде въведен в отделна глава. Тъй като и картинките не са готови, етикетът остава, независимо от решението ми по първа и втора точка.

Докато чакам рейса за летището в обратна посока, от уличен плакат разбирам, че и през новия сезон симфоничният оркестър на Тулуза ще свири руски парчета, т.е. Туган Сохиев още ги дирижира. Когато оглави оркестъра, въпреки неуписуемия му талант, се носеха слухове, че това ще е само временно, докато не го поканят за постоянно на още по-престижна сцена. Ето 4 години добре им понесоха заедно (на Туган и Оркестъра) и сега той е титулован Музикален Директор. На детските матинета за още няколко покелиния ще се свири "Петя и вълкът".

Към 11 вечерта вече ми се спеше до безобразие, но успях да снимам вратите на хигиенен кът на летище 'Орли' - просто за идея, като взема да потягм летен детски лагер в планината...

Когато се придвижвах по тунелите на линия 14, за да се добера до гара Св. Лазар, се разминах с група млади хора. Един от групата беше в инвалидна количка, без крака и ръце (на гарата не се предлагат лечебни процедури, въпреки името й, само се кръстосват много линии на градския транспорт, така и тълпата е обилна и многолика). Мозъкът ми действаше на автопилот, но успя да процеди мисълта, че дори след като подариш три диоптъра на науката и си продададеш душата на подизпълнителя на дявола, не е сигурно, че с нещо ще допринесеш за предотвратяването на нови инциденти.

Заглавието на статията е част от песен на Клод Нугаро, но съответната мелодия напомня за историята на кучето с вълната и няма да ви карам да я слушате. Бих завършила обаче с :



неделя, 13 септември 2009 г.

Готвено

Оказва се, че ми остава време за блога през съботно-неделните дни. Индиректно темите се получават на кухненско-кулинарна тематика. Да не си помислите, че съм постоянно гладна като Голиат. Всъщност, готвя само през тези два дни. През останалото време събирам идеи от менюто в стола.;)
На вашето внимание 'Киш с риба тон и домати'.

Това е сиромашкият вариант на 'Киш със сьомга и горчица' на готвачите на дядо С. Спойката е обичайната от яйца, течна сметана/мляко и настърган кашкавал. Тестото е купешко многолистно. Печенето е в умерена фурна за половин час.

Това не е чесън



събота, 12 септември 2009 г.

Тиквеник

Лицето К.Х. от български произход разпространява във фирмата рецепта за тиквеник. Рецептата циркулира по служебната поща, а в празнични дни се появяват мостри. Според други източници обаче, тиквеник се прави не с кори и тиква, а с едно тикве сорт LG, което се настройва на местната станция Jazz FM. Въпрос на технология.

неделя, 6 септември 2009 г.

Реколта

Организация с/у Импровизация

При обстоятелствата на големия град нещата трябва да се планират. По възможност с повече аванс във времето. Винаги се намират пътници без посока и пазаруващи без списък с покупки. Не говоря за тези опровержения. А за едно петъчно обедно време, когато Милена ми се обади най-неочаквано с предложение да се видим вечерта на бира. Аз казах: Да, да, да!

петък, 4 септември 2009 г.

За всичко се плаща

Настроението на есента рязко се промени. Омръзна й да се преструва, че лятото е стопанинна града, а тя просто се е отбила за малко, на гости. Едва вчера над московските улици сияеше слънцето - вече прохладно, но все още ярко, и жълто-червените листа по дърветата и храстите внушаваха усещане за празник, а ето че днес кой знае от къде налетя бурен вятър, докара облаци, сякаш дръпна завесата пред сцената, на която гордо се бе киприло отиващото си лято.