петък, 19 март 2010 г.

Мартенско

Следващата седмица очакваме официалното пристигане на пролетта, въпреки че и през изминалата беше топло, а хората се заобличаха в бели шлифери и розови ризи.

петък, 5 март 2010 г.

3 x rien

Веднъж вече публикувах песен на Стейси Кент – „В моята зимна градина“. Тогава си обещах да ви напиша повече и за Анри Салвадор и почти съм го намислила. За Стейси Кент не знам повече, рекламират я по радиото - издала албум на френски. Има един израз „три пъти нищо“ в смисъл на незначително. Думите на песента се въртят около малките незначителни неща в една връзка, които биха могли да притежават огромни значения. Много приятно изпълнение в сравнение с оригинала (в дясната колонка версия от 80-те).

В коментарите под видеото можете да забележите как един фен се възхищава от прасците на Стейси. И няма грешка в превода,не са глезените. Езикът на тялото ми е ясен, демек анатомията на френски, докато за интерпретацията на лиричната част за 'малкото нищо' приемам подобрения :)

I Haven't Met You Yet

Когато разбрах, че Майкъл Бубле ще тръгва на турне през 2010, проверих спирките и резервирах едно място на първи балкон в зала „Берси“. За малко да си купя и билет за представлението в Мюнхен от мерак.Чудех се дали ще промени текста на „Home“ заради парижката публика... Сега билета го продавам, залагам и т.н., защото няма да мога да присъствам. Като мисис Джоунс и аз имам някои „obligations“. Въпреки че може да се обясни и със смяната на приоритетите. Не съжалявам за концерта, но все пак ще направя постъпки за реинбурсиране.

Миналата година в последния момент разбрах за концерт на Мика в зимния цирк „Буглион“. Местата там са малко и били разпродадени мигновено по интернет. Във форумите на феновете прочетох, че най-върлите си купили билети и за двете поредни вечери. Сигурно и интернетът им е бил от по-бързите. Намерих някакви остатъчни места от спекулантски американски сайт, но и те не ставаха по морални съображения, понеже Мика нямаше да получи и цент от надценката. През идния април пак ще идва, вече в „Берси“, но междувременно на годишното ми посещение на дискотека (оная детската, дето започва рано и сервира за ядене) въртяха първия му албум и там се наскачах. Отношението ми към този певец е сантиментално повече заради Мари Мадагаскарска, която ми разясни някои подробности от биографията му, и ливанците, които познавам.

Та да си кажа пак, че не съжалявам за концерта на Бубле. Когато бях абонирана за списание „Мики Маус“, си мечтаех за „Дисниленд“. Сега от работата ни се полагаха билети с намаление, но не ме поблазниха. Не, че се възмущавам от кича, пластмасата и Карла Бруни. Ама не ми се ходи – с тълпата се блъскаме ежедневно по градския транспорт, а вместо на въртележки се возя на самолет.

С това непостоянство в интересите (call me unreliable, tell me I'm impractical) много завиждам на Драган Тенев, който завел жена си на сватбено пътешествие около 50 години след сватбата. Дестинацията била същата, която в навечерието на войната отложили.

И ако някой още не е разбрал, няма да ходя на концерта на бублето, но все още харесвам как пее. Надявам се да не му е много мъчно, че няма да се видим. Да е жив и здрав, да е успешно турнето и после пак да разказва щуротии по интервютата, да запише още нови албуми и да си купи и други хокейни отбори или каквото там му е по вкуса.

Принцът на Персия

Миналата седмица учениците бяха във ваканция и докато хазаите отлагаха пътуването към острова, за който се носеха слухове, че е наводнен от ураган, им гостуваха внуците – на 5 и 7 години. Останаха и да преспят, което си е цяло събитие в детския календар. Големият е в първи клас и започва да учи английски. Естествено, не повярва на баба си, че някога е била учителка точно по английски. А малкият ми е фен. Същият, дето миналото лято се представи в малките часове по гащи в мойта стая с молба да „поспи при мен само за малко“.

Друг път вечеряхме двамата един срещу друг на масата в кухнята и той много се стараеше да поддържа разговор, след като баба му напомни, че е на маса с дама. Разговорът, който моят кавалер водеше, го караше да изостава много в гребането на рохкото айце. По едно време бабата му взе лъжицата и сръчно взе да му тъпче в устата, но той се засрами и с пълната уста се възпротиви да не го храни. Тя схвана забележката и допълни„Все едно си на две години“. А той и отвърна снизходително – „Все пак съм на четири“. За да стопи съвсем възрастовата разлика, баба му обясни, че вече може да казва, че е на пет. Рожденият му ден бил само след три седмици. До края на вечерта слушахме списъците с желанията за подаръци.

След като преспахме всеки в леглото си, стана време да ходя на работа. От банята на долния етаж се носеше музика от електронна игра с ориенталски мотивчета. Сетих се, че по едно време и аз имах едно демо на „Принцът на Персия“ на телефона, което си беше малко по-разчупена версия на „Каратеката“. Принцовете, чийто баща е арабин от предградията, се бяха наспали и вече играеха, но за да не събудят другите, се бяха усамотили в банята. Всъщност само големият е бил там. Срещнах моя принц по стълбите бос, но облечен с пижама и въоръжен с пластмасов зелен меч – отиваше някъде и той по работа. Пожелахме си приятен ден. Видяхме се само за малко вечерта, когато го товареха в колата заедно с дрехите, сиропа за кашлица и автомата. Мечa оставил на баба си. Предишния път си беше забравил едно изкуствено говно.