четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Intensive Care Unit

Закъснях с новогодишните поздравления и пожелания. Твърде много време отделих на сбогуването със старата година, на студуване и спане. Старата беше наситена със събития, хора и места. Такива интензивни периоди създават спомени, това не отричам.

Имаше една такава 1994, когато ме оперираха от апендисит, а Любен Беров от сърце.:)

След няколко месеца училището празнува грандиозна сто годишнина и ни скъсаха от репетиции, песни и танци.

После дойде ред да сменяме училището и имахме изпит за математическата паралелка на новото училище. Тъкмо бяха излезли резултатите и с татко се похвалихме на поп Тошко, че съм приета. Тогава той ме пита задачата за риба и половина струва лев и половина, а моя милост се смути и я обърка.:):)

И за десерт преди ваканцията ме записаха на един конкурс за деца цигулари, където се конкурираха възпитаниците на музикалните училища и детските музикални школи. Във фоайето на хотел Ален Мак в Благоевград един възпитаник на музикалното училище твърдеше, че времето прекарано в свирня за деня трябва да бъде пропорционално на опита. През първата година свириш по един час на ден, през втората по два и така до края на света.

Ходихме и на море през лятото на 1994 след паузата на няколко икономични години. После разбрах, че било с цел заякчаване, защото с 26 кг се оказах сред най-ситните в новата математическа паралелка. Само едно момиче от класа беше също толкова слаботелесно без скорошни изгледи да й купуват сутиен. Но затова пък й бяха обещали ролкови кънки, като стане живо тегло 30 кила.

И пак през 1994 котката Бела се окоти на стълбите. А може би се случи през 1995?

Та именно след такива интензивни периоди се полагат дни на предвидимо еднообразие в името на хармонията и вселенския мир. А каквото идва даром, редно е да бъде оценено. Настроението е ежедневно без да бъде прозаично. Като божата кравичка на прозореца на Ерих Кестнер, която го радвала колкото околосветско пътешествие (нали това е постинг с детски референции).

За новата година не пожелавам, а направо предлагам да си поставяме само изпълними цели. За да сме удовлетворени и успeшни. И тъй като на изпълнени цели се полага бонус, все едно още от началото са били заложени по-високи.:)

Въпрос на точни сметки.:):):)



По-горното парче се казва "Как да ти кажа сбогом". Най-после се сбогувах със старата година. Но само да кажа една клюка за новата. След оттеглянето на Янко Миладинов, ръководството на биг бенда на българското национално радио поема Антони Дончев. Сбогом, суинг. Здравей, осемдесетарски джаз!