Будоарът на милейди

Keq

2011-11-08T12:15:00.000-08:00

Във вчерашния градски студ успях да се промъкна само до химическото чистене и съседния магазин за провизии. В химическото ми предлагаха бяла ефирна рокля вместо шинелче, но се разбрахме някак.

После забърках разни неща... Ето преработената рецепта на "Кейк със сушени домати"

Продукти:
200 г брашно, 1 пакетче бакпулвер, 3 яйца, 100 мл мляко, 100 мл зехтин, 200 г домати, 100 г настърган кашкавал, 5-6 настъргани маслини, няколко листенца босилек, сол, пипер.

Приготвяне:
Брашното и бакпулверът се смесват. В отделен съд се смесват яйцата, захтинът и млякото, след което се прибавят към брашното. Сместа се обърква. Прибавят се кашкавалът, нарязаните на дребно домати (леко запържени с пипер и сол за отнемане на водата и овкусяване), маслините и босилекът. Така получената смес се изсипвав намазана с масло тавичка и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса около 40 минути.

Произведението се отличава с маслинено наситен вкус. Подходящо е за разядка в компания на лек аперитив.

За следващата песен научих миналата седмица. Стори ми се уютна и навременна. Също така съвпадна с писмото на Каролин, новият й акордеон и спомените за солените кексове, които ядяхме в час по имунология...:)

Природен феномен

2011-10-10T11:08:00.000-07:00

По случай лошото време децата бяха много послушни.

Питам се до кога ли.

Спокойно, уравновесено, улегнало, сериозно и невъзмутимо...

2011-10-02T07:52:00.000-07:00

Каквото и да правим, денят приключва с мокри парцали и една чанта боклук.

2011-09-26T11:19:00.000-07:00

Незабележимо - като скръб - лятото - свърши бавно.Прекалено незабележимо - за да изглежда коварно.Една пречистена тишина - дълъг здрач и силуети. Природата прекарва - сама - следобедите иззети.Чужда изгрява сутринта - досадна - и вежлива - като гостенка - която стои - а трябва да си отива.Тъй - без да полети с криле - без кораб - да му помага - нашето лято - с лекота -в красивото избяга.Е.Д.

На добър път!

2011-09-05T12:00:00.001-07:00

OST

2011-08-28T12:03:00.000-07:00

Това не е оригинална песен от филма "Лора от сутрин до вечер", но би могла да бъде.

И все пак..

A Little Piece of My Life

2011-08-01T11:06:00.000-07:00

Закпупих две вещи - поставка за вилици и лъжици, както и поставка за сапуни. Освен това се спрях на диван. По-правилно е дори две диванчета. Вече си представям дамаската и цвета на възглавниците.

Поздрав с тонизиращо действие за заелите се с ремонти и къщовъртене:

Забелязвам тенденция, че си падам по певци с инициали М.Б.

О, спорт, ти си мир!

2011-07-31T10:14:00.000-07:00

Лято 2011 (1)

2011-06-26T08:58:00.000-07:00

Забравих си четката за зъби, купих нова от селския магазин. Сплотихме колектива. Някъде към три сутринта научих още два варианта на македонско хоро.

Сладкарница "Пчела"

2011-05-31T11:58:00.000-07:00

Надявам се по-горе посочената песен да обяснява достатъчно красноречиво отсъствието ми от блогосферата през последните месеци. За неоткрилите "Sentimental Swingers" напомням, че предстоят още два концерта от серията "Розе Бойар" преди Рони Бонбони да си вземе почивка за майчинство. Известна ми е само първата дата, а именно 11 юни 2011.

Петуниите цъфтят, пчелите жужат, а пациентите се пазарят дали не може да пият по малко вино без да спират лекарството за дископатия.

"Поне една чаша розе!" :)

Intensive Care Unit

2011-02-17T11:22:00.000-08:00

Закъснях с новогодишните поздравления и пожелания. Твърде много време отделих на сбогуването със старата година, на студуване и спане. Старата беше наситена със събития, хора и места. Такива интензивни периоди създават спомени, това не отричам.

Имаше една такава 1994, когато ме оперираха от апендисит, а Любен Беров от сърце.:)

След няколко месеца училището празнува грандиозна сто годишнина и ни скъсаха от репетиции, песни и танци.

После дойде ред да сменяме училището и имахме изпит за математическата паралелка на новото училище. Тъкмо бяха излезли резултатите и с татко се похвалихме на поп Тошко, че съм приета. Тогава той ме пита задачата за риба и половина струва лев и половина, а моя милост се смути и я обърка.:):)

И за десерт преди ваканцията ме записаха на един конкурс за деца цигулари, където се конкурираха възпитаниците на музикалните училища и детските музикални школи. Във фоайето на хотел Ален Мак в Благоевград един възпитаник на музикалното училище твърдеше, че времето прекарано в свирня за деня трябва да бъде пропорционално на опита. През първата година свириш по един час на ден, през втората по два и така до края на света.

Ходихме и на море през лятото на 1994 след паузата на няколко икономични години. После разбрах, че било с цел заякчаване, защото с 26 кг се оказах сред най-ситните в новата математическа паралелка. Само едно момиче от класа беше също толкова слаботелесно без скорошни изгледи да й купуват сутиен. Но затова пък й бяха обещали ролкови кънки, като стане живо тегло 30 кила.

И пак през 1994 котката Бела се окоти на стълбите. А може би се случи през 1995?

Та именно след такива интензивни периоди се полагат дни на предвидимо еднообразие в името на хармонията и вселенския мир. А каквото идва даром, редно е да бъде оценено. Настроението е ежедневно без да бъде прозаично. Като божата кравичка на прозореца на Ерих Кестнер, която го радвала колкото околосветско пътешествие (нали това е постинг с детски референции).

За новата година не пожелавам, а направо предлагам да си поставяме само изпълними цели. За да сме удовлетворени и успeшни. И тъй като на изпълнени цели се полага бонус, все едно още от началото са били заложени по-високи.:)

Въпрос на точни сметки.:):):)

По-горното парче се казва "Как да ти кажа сбогом". Най-после се сбогувах със старата година. Но само да кажа една клюка за новата. След оттеглянето на Янко Миладинов, ръководството на биг бенда на българското национално радио поема Антони Дончев. Сбогом, суинг. Здравей, осемдесетарски джаз!

Selmer 607

2010-11-06T08:26:00.000-07:00

В края на годината се задават две музикални събития с китари (Ал Ди Меола в София Лайв Клуб и Пако Де Лусия в НДК). Това ме подсети, че още не съм писала за албума Selmer 607. Не, че има нещо общо с току що споменатите концерти. Освен може би фенството с китарите.

Ровех из сайта на TSF Jazz и попаднах на представянето на младия китарист Адриен Моаняр и участието му в проекта Selmer 607. Selmer е марка музикални инструменти. Много по-известни са с гамата духови инструменти и особено саксофоните. В периода 1932-1952 издават и серия от около 900 китари. Една тях, със сериен номер 503, попада в ръцете на Джанго.

Номер 607, произведена през 1946 и поосвежена от лютиери, днес си предават няколко избрани виртуози и записват албуми. Поводът е годишнината на Джанго, причината – необходимостта от реклама на музикалната къща. Сборникът Selmer 607 включва златни стандарти в мануш формат. Оставям една мостра.

Adrien moignard joue Impression (John Coltrane)
Uploaded by selmer607. - See the latest featured music videos.

Opus Theatrale

2010-10-31T12:08:00.000-07:00

След последния ми флирт с театралното изкуство, когато се бях докарала до състояние да поръчвам от "Клуб ценителие на книгата" пиесите на Константин Илиев като най-насъщен сборник, се проточи почти десет годишен период без да съм била на театър.

Някак си не ми се завираше в прашен салон, където пушачи с уморени лица да ми разказват поуки за живота. Постоянното присъствие на Чехов и Молиер в афиша трябваше да гарантира за качество, но си оставаше тягостно и задължаващо.

22 септември 2010. Избрах да посетя нещо смешно като "Рейс" от Станислав Стратиев в Народния театър. Обадих се по телефона за резервация, а ми съобщиха, че пиесата била "паднала", но на голяма сцена се играел "Мизантроп".:) Вечерта даваха по телевизията "И Господ слезе да ни види" по сценарий на Стратиев. Там не пускаха Ицко Финци в киното, защото бил единствен зрител, а трябвали минимум пет за прожекция.:):)

Следващото посещение на театър можеше да се отложи с още десет години. Или поне такова представление, за което те карат да си купиш билет. Ежедневните етюди с пациенти можеха да продължават.

21 октомври 2010. Тъкмо се зарече човек за нещо и в програмата се появява "Всяка година по същото време", продължението на "Догодина по същото време", разигравана в театър "София" преди 20 години и кусур от Анета Сотирова и Тодор Колев:

"Дорис и Джордж се запознават в един хотел и след това всяка година прекарват заедно по един уикенд. И така цели 25 години. Те имат семейства, деца, професия, но и двамата изпитват някаква емоционална недостатъчност. Година след година, преодолявайки угризения и чувство за вина към близките си, те все повече се откриват един друг."

Всъщност, не ми се гледаха никакви Дорис и Джорд, щеше ми се да проверя как е онзи добър стар фалшив герой.

Излизам на време от работа и право в театъра за билет, като си мислех, че представлението е на 22-ри. Този път грешката беше моя. Объркала бях дните на седмицата и вместо да си купя предварително билет, бях на касата в ден и час, когато вече се разиграваше първото действие.

26 октомври 2010. Пристъпвам в "Малък градски театър зад канала" с малко трепет (заради дългата пауза) и много задоволство заради избора - предстоеше да гледам продължението на нещо неизвестно, но с прогнози за добре прекарана вечер.:)

Топъл уютен салон, тиха музика и декор на хотелска стая. Ако първата постановка е била съсредоточена върху извънбрачната връзка, то продължението е посветено на хората над 50 - самотни или не, с пораснали или още малки деца. Може би с изключение на един лек намек за емоционалната недостатъчност на Дорис (което ме подсеща, че съществува медицински термин емоционална инконтиненция:) и няколко смешни ситуации около уреждането на битовите подробности в съжителството между двама любовници.

Като оставим на страна Дорис и Джордж, на някои места се налагаше Анета да подава на Тошко репликите, но като цяло бяха великолепен тандем.

За финален акорд песента на дъщеря й, която ни промива ушите преди, по време на и след представлението.

September in the rain

2010-09-04T10:08:00.000-07:00

Безбройни интерпретации. Колебаех се между две и не можах да избера. За това прилагам и двете. Първата за сутрешната ведрина, втората - вечерна и разпускаща.

Марти Робинс

Нора Джоунс

Не тъгувай

2010-08-01T13:16:00.001-07:00

Стая с изглед

2010-07-31T00:27:00.001-07:00

Стана време за бели панталони и прясна риба и се подсетих за обещанието си да ви напиша за Анри Салвадор.

Бях намислила разказа хронологично – как пристигнал в Метрополията от Френска Гвиана, за записите с късен суинг, участията в пролетарски програми, доживотния абонамент за почетната трибуна на Парк де Пренс. Но тази фактология се намира и по биографските сайтове, ако се интересувате от шоумена и клоуна Анри.

Затова предпочетох цветове и настроения от репертоара на романтика Салвадор.

"Ако ще живеете вечно, кого бихте си взели за спътник в живота?" - пита журналистът.
"Жена си" - отговаря Анри.
"Ако не е жена ви, кого друг?"
"Никой" - отговаря дядото.

-Tu sais je vais t'aimer

Няколко мързеливи песни, разходка по крайбрежната улица, питие със сламка... Или две. Сламки имам предвид, нали такава е напоследък модата в сервирането.

- Dans mon îlе

Регата по пътя на жасмина... Намират се клипове и с повече средиземноморски пейзажи, но тази версия е по-танцувална.

- Jazz méditerranée

Нещо познато за редовните слушатели.

- Dans mon jardin d'hivers

"Стая с изглед" е последният му албум, представен на национално турне. Дуетите с млади певици се отразяват тонизиращо.

- Chambre avec vue

Не поместих "Mademoiselle", "Ma chère et tendre" и "Le soleil, ton visage et la mer". Остават ви за домашна.

"От какво ви е страх?" пита журналистът.
"От това, че никога няма да умра"- хили се старчокът.
"Ооо, наистина, вие изглеждате добре!" - отвръща журналистът.
"Защо?! Вие да не сте доктор?..."

Анри Салвадор почина на 13 февруари 2008 в Париж.

Не намирате ли, че тази мелодия звучи празна без гласа му?

Le lion est mort ce soir - една запазена маркa на Анри Салвадор, който можеше да си позволи да пее и за деца.

Лека нощ, Анри, дано в рая са ти дали стая с изглед към Парк де Пренс.

Изповедалнята

2010-06-27T10:09:00.000-07:00

След на поканата на Облачето много се поласках и пробирах какво да включа в егоцентричния си списък. Спрях се на няколко все още актуални истини за това какво харесвам:

- С риск да прозвучи неуместно - ходенето на работа. Не съм забравила колко е безперспективно да се ожениш за компютъра, но ходенето на работа може и да е разнообразие, социална среда, където да научиш нов виц или да занесеш останки от недояден кекс.

- Да си тръгна на време от работа.

- Понякога посягам доброволно към готварските уреди с цел бъркане на кексове и печене на супи. Резултатът не е непременно ядлив, но поне разведрява мислите. Особено след работа.

- Семейни събирания и посрещане на гости. Онази суматоха по управлението на менюто и легловата база, преговаряне на разписанието и прогнозата за времето.

- Както в песента "Пароле", бонбоните, карамелите и шоколода можеш да дадеш на някоя друга. За мен запази маслините, половинка сирене и една подкова. А, и последния танц.

- Едно хорце поне! Купих си платненки за новия сезон. За всеки случай, не се знае кой и кога ще свири сбор.

- След безбройните препратки към тубата, няма как да премълча, че еднакво добре се чувствам в задимено мазе с пиано, както и в концертна зала с много прожектори. Въпрос на баланс и на радовно посещение и на двете.

- Харесвам още спретнати старци, къщи с дворове, гащи с джобове, удобни обувки, красиви обувки, куфари с колелца и някои книги. И още едно-две удобства на цивилизацията.

Какво може би не знаете (трудно е да ви изненадам, имайки предвид, че тук чете близкият антураж):

- В началното училище ми викаха "Гризето". Обобщително от Христова и грисче. Началния курс започнах 17 кг и завърших 26 (кила, не години).

- Веднъж се возех в една кола на задната седалка до Тони Бръчката (актьор, вече не е сред нас). Аз бях на около десет, но се случи мойта коса да се заплете в неговото копче на ръкава на сакото. Разплетохме работата без излишни неудобства и той ме попита дали обичам да се глася пред огледалото. Естествено, че отрекох. Сега се оказва, че имам едно сгъваемо огледалце в чантичката, друго средно по големина в спалнята и трето огромно в коридора. И една тайна - по улиците за бърза проверка са мн удобни огледалцата на колите и още по на моторите.;)

- На един конкурс за деца цигулари сбърках една нота от края на втората пиеса и реших, че не е нужно да продължавам. Взех си цигулката под мишница и напуснах сцената с рев. Така и не възприех състезателния дух на тези конкурси, останал ми е само неприятен спомен от напрежението. Просвирих с удоволствие чак в университета по- ... популярен репертоар.

- По време на следването живях в общежитие с монахини. Съвместното ни съжителство беше много обогатяващо. Имахме общ бизнес с гледане на деца от католически семейства. Или ги забавлявах по време на неделната служба, или по къщите срещу необлагаема сума.

- От най-новата история нямам тайни. Сигурно не знаете някоя и друга парола, пин код или какво играе в понеделник вечер майката на Мартин Солвейг. Но на някои от тези въпроси и аз нямам отговор.

Много ще ми е интересно да прочета версията на Карлсон от покрива...

Дочуто в рейса

2010-05-31T12:29:00.001-07:00

- Искаш ли да си губернатор на Калифорния?
- Не. Само кмет на Калофер.

Нищо за деклариране

2010-04-27T09:14:00.000-07:00

Уважаеми читатели, драги ми смехурко,

След многобройни (три:) запитвания какво става с блога, съм длъжна да ви уведомя, че на 4-ти април 2010 преминах митницата на летище София през изхода "Нищо за деклариране" без да се налага да описвам дрехите и обувките на общо тегло около 70 кг.

М.

Мартенско

2010-03-19T14:35:00.000-07:00

Следващата седмица очакваме официалното пристигане на пролетта, въпреки че и през изминалата беше топло, а хората се заобличаха в бели шлифери и розови ризи.

3 x rien

2010-03-05T13:32:00.001-08:00

Веднъж вече публикувах песен на Стейси Кент – „В моята зимна градина“. Тогава си обещах да ви напиша повече и за Анри Салвадор и почти съм го намислила. За Стейси Кент не знам повече, рекламират я по радиото - издала албум на френски. Има един израз „три пъти нищо“ в смисъл на незначително. Думите на песента се въртят около малките незначителни неща в една връзка, които биха могли да притежават огромни значения. Много приятно изпълнение в сравнение с оригинала (в дясната колонка версия от 80-те).

В коментарите под видеото можете да забележите как един фен се възхищава от прасците на Стейси. И няма грешка в превода,не са глезените. Езикът на тялото ми е ясен, демек анатомията на френски, докато за интерпретацията на лиричната част за 'малкото нищо' приемам подобрения :)

I Haven't Met You Yet

2010-03-05T13:20:00.000-08:00

Когато разбрах, че Майкъл Бубле ще тръгва на турне през 2010, проверих спирките и резервирах едно място на първи балкон в зала „Берси“. За малко да си купя и билет за представлението в Мюнхен от мерак.Чудех се дали ще промени текста на „Home“ заради парижката публика... Сега билета го продавам, залагам и т.н., защото няма да мога да присъствам. Като мисис Джоунс и аз имам някои „obligations“. Въпреки че може да се обясни и със смяната на приоритетите. Не съжалявам за концерта, но все пак ще направя постъпки за реинбурсиране.

Миналата година в последния момент разбрах за концерт на Мика в зимния цирк „Буглион“. Местата там са малко и били разпродадени мигновено по интернет. Във форумите на феновете прочетох, че най-върлите си купили билети и за двете поредни вечери. Сигурно и интернетът им е бил от по-бързите. Намерих някакви остатъчни места от спекулантски американски сайт, но и те не ставаха по морални съображения, понеже Мика нямаше да получи и цент от надценката. През идния април пак ще идва, вече в „Берси“, но междувременно на годишното ми посещение на дискотека (оная детската, дето започва рано и сервира за ядене) въртяха първия му албум и там се наскачах. Отношението ми към този певец е сантиментално повече заради Мари Мадагаскарска, която ми разясни някои подробности от биографията му, и ливанците, които познавам.

Та да си кажа пак, че не съжалявам за концерта на Бубле. Когато бях абонирана за списание „Мики Маус“, си мечтаех за „Дисниленд“. Сега от работата ни се полагаха билети с намаление, но не ме поблазниха. Не, че се възмущавам от кича, пластмасата и Карла Бруни. Ама не ми се ходи – с тълпата се блъскаме ежедневно по градския транспорт, а вместо на въртележки се возя на самолет.

С това непостоянство в интересите (call me unreliable, tell me I'm impractical) много завиждам на Драган Тенев, който завел жена си на сватбено пътешествие около 50 години след сватбата. Дестинацията била същата, която в навечерието на войната отложили.

И ако някой още не е разбрал, няма да ходя на концерта на бублето, но все още харесвам как пее. Надявам се да не му е много мъчно, че няма да се видим. Да е жив и здрав, да е успешно турнето и после пак да разказва щуротии по интервютата, да запише още нови албуми и да си купи и други хокейни отбори или каквото там му е по вкуса.

Принцът на Персия

2010-03-05T13:16:00.000-08:00

Миналата седмица учениците бяха във ваканция и докато хазаите отлагаха пътуването към острова, за който се носеха слухове, че е наводнен от ураган, им гостуваха внуците – на 5 и 7 години. Останаха и да преспят, което си е цяло събитие в детския календар. Големият е в първи клас и започва да учи английски. Естествено, не повярва на баба си, че някога е била учителка точно по английски. А малкият ми е фен. Същият, дето миналото лято се представи в малките часове по гащи в мойта стая с молба да „поспи при мен само за малко“.

Друг път вечеряхме двамата един срещу друг на масата в кухнята и той много се стараеше да поддържа разговор, след като баба му напомни, че е на маса с дама. Разговорът, който моят кавалер водеше, го караше да изостава много в гребането на рохкото айце. По едно време бабата му взе лъжицата и сръчно взе да му тъпче в устата, но той се засрами и с пълната уста се възпротиви да не го храни. Тя схвана забележката и допълни„Все едно си на две години“. А той и отвърна снизходително – „Все пак съм на четири“. За да стопи съвсем възрастовата разлика, баба му обясни, че вече може да казва, че е на пет. Рожденият му ден бил само след три седмици. До края на вечерта слушахме списъците с желанията за подаръци.

След като преспахме всеки в леглото си, стана време да ходя на работа. От банята на долния етаж се носеше музика от електронна игра с ориенталски мотивчета. Сетих се, че по едно време и аз имах едно демо на „Принцът на Персия“ на телефона, което си беше малко по-разчупена версия на „Каратеката“. Принцовете, чийто баща е арабин от предградията, се бяха наспали и вече играеха, но за да не събудят другите, се бяха усамотили в банята. Всъщност само големият е бил там. Срещнах моя принц по стълбите бос, но облечен с пижама и въоръжен с пластмасов зелен меч – отиваше някъде и той по работа. Пожелахме си приятен ден. Видяхме се само за малко вечерта, когато го товареха в колата заедно с дрехите, сиропа за кашлица и автомата. Мечa оставил на баба си. Предишния път си беше забравил едно изкуствено говно.

Запей, момче

2010-02-14T12:12:00.000-08:00

Изведнъж ми се дослуша това :

L'échappée belle

2010-02-07T08:13:00.001-08:00

Няколко картинки в допълнение на брифинга по скайп и албумите във фейсбук:

Акордеонът е почти доставен. Каролинка изпълнява "Les hommes que j'aime".

Сандриня не дойде на последвалата палачинкова среща и не можахме да се наприказваме. Забелязвате, че тя си е изправила косата за случая, а аз след летището се отбих до фризьорницата, където имах запазен час и ми навъртяха едни пружини с машата.

Облечени сме в черно, защото сме се събрали на помен на студентския живот.

И малко цвят. Аптечен тен на Eма и гваделупски на Сиската.

Това е инструкция за пътуване в метрото, но дясната част илюстрира първата половина от вечерта (позиране с чашите шампанско), а в ляво е втората (в мелето на дансинга).

От летището си купих новата книга на Ана Гавалда. Антиподът на главната героиня е снахата й аптекарка - безкрайно сериозна, педантична и малко комплексарка. Разбирайте, че главната героиня е както обикновено разпиляна мърла, дето се мисли и за красива в индийски дрехи. Повече за книгата друг път в правилния блог, заглавието преведох като "Красиво бягство".

Скоро по кината

2010-01-26T11:52:00.000-08:00

Анимация и джаз, а?

Новият календар

2010-01-23T08:48:00.000-08:00

Да не си помислите, че съм забравила да честитя Нова Година и да пожелая ведрина, просперитет и сбъдване на късметите от баницата? На мен ми се паднаха "домашен любимец" и "спорт". Айде честито!

SAS woman

2010-01-23T06:41:00.000-08:00

Когато се върнах от лятната ваканция на работа, ми връчиха някаква програмистка задача за SAS. В първите дни след морето още носех блясък в очите и пясък в косите, така че не осъзнах на мига с какво се захващам. Няколко мига по-късно пишех на SQL кратки и лесни изречения като 'мама, България, мир'. Постепенно усложних синтаксиса и започнах да вмъквам и чужди разработки. Резултатите трябва да не са били съвсем фалшиви, защото последваха и нови заявки.

Едни бяха за ровене във вселенския лекарствен справочник, който съществува само под виртуална форма. Съставен е от носещи се в пространството таблици с код, който само чака да бъде тълкуван. След като му отстраните грешките и махнете лидокаина от таблицата с кортикостероидите, разбира се.

Други бяха като част от проучванията на инж. Донев с цел да се намери в базата данни пациента, който повърнал, след като по-малкият му брат му бръкнал в окото с клечка, но докторът не повярвал, че преди интервенцията с клечката по-големият брат не е наритал по-малкия, докато лелята ... и мече с дайре.

Последното произведение за саса беше внедрено в системата за контрол на качеството, за което получих увеличение на заплатата. :) Малко се изненадах от това поощрение, защото задачите на саса ги възприемах като логически пъзел, един вид гимнастика за мозъка, които ти покриват нуждите от судоку и кръстословици. Игра бе. Момиче с балон и момче с кофа.:) Всъщност, очаквах бонус стомна или колело.

Другия път ще напиша коя ми е мечтаната работа от детството. Събирам залози. Вече уведомените да не участват или да се правят, че не знаят.

ПП Случаят с клечката и окото е истински.

Звънката китара

2010-01-16T10:10:00.000-08:00

Скоро не бях перглеждала музикалния афиш, но от рейса засякох '100 години Джанго' за идния понеделник. Минах през театъра, обаче от касата казаха, че билетите са разпродадени, евентуално да ме добавят в списъка с чакащите. Съгласих се, което не ми даде надежди, защото вече имаше три страници с чакащи. Докато следобедната ми дрямка не беше прекъсната от телефонен звън. Касиерката от театъра предлагаше допълнителни места на допълнителни столчета на половин цена. O ке, бейби. До понеделник. Тези допълнителни столчета ги знам от концерта на Елиане. Трябва да са били удобни, спомням си, че един зрител се беше излегнал на две такива (сигурно е бил платил за цял билет ;). За всеки случай ще си взема бинокъла.

Ето малко захранка и за вас. Оскар Алеман е аржентински мангалчо, съвременник и колега на юбиляра, свири за Жозефин Бейкър в "Cafe de Paris".

Сняг

2010-01-16T10:00:00.000-08:00

Сняг валя малко. Сутрин няколко парцала и до обяд са се стопили. Този сдържан снеговалеж прилича на отношението към храната на парижани - по малко, да не стане някоя беля.

Puttin' on the Ritz

2009-12-19T02:55:00.000-08:00

Скапаната Астрид и още по-скапаният Фред са ни съседи. Те са първи по светските събирания и състезания по снобария и от толкова ангажименти нямат време да си купят сол. Тротоарът пред тяхната къща се е заледил, а общинският циганин с кофата с луга обслужва само пред театъра. Преди прескачахме мините, оставени от кучето на Фред, а сега неволно се упражняваме в степче.

Поличух покана от задругата на студентите по фармация от нашия факултет за празнично преброяване на випуска. Събирането ще е в една зала на стадиона (на виолетките, не на ръгбистите), където преди три години с Каролинка и компания се дегизирахме като Дъ Блус Брадърс за изпълнението на Everybody needs somebody to love.

Мислех да се свържа с музикалния редактор, този път не съм мераклийка за свирня, ами ми се върти в главата една песен на Шарл Азнавур, която само чака да бъде преправена : Viens voir les pharmaciens, voir les magiciens qui arrivent... Мислено прехвърлям и наличните рокли с чуденката с коя не съм се представяла пред югозападното общество. След празниците по магазините ще пуснат с намаления непродадените новогодишни тоалети. Имам и една нова необличана, но имам опасения, че е малко бебешка. Ще трябва и наметка, че около 29 януари нощите са все още прохладни. Супа трупа ...

Елхи

2009-12-13T03:55:00.000-08:00

По случай коледните приготовления се сетих да напиша за няколко елхи. Под 'елха' обобщавам коледно дърво с украса, няма да изпадам в таксономични подробности за разликата между бор, ела, елха и елша, кипарис и туия, елен и лос, ...

Вчера видях един баща и две деца да пренасят елхата от магазина до дома. Бащата беше подхванал елхата от единия край, а за другия се бяха щипнали децата - уж да помагат. Децата бяха дребни и се спъваха от клоните, които се влачеха по земята, и така бащата влачеше елхата и двете деца. Фигуралната композиция се спираше през пет метра за престрояване на децата и почивка на бащата. Много мила процесия, но не посмях да ги снимам.

Другата елха е от фаойето на партерния етаж в работата. Невисока и украсена умерено, беше подредена до креслата за чакащи. Проблемът идва от креслата, които са тапицирани с червен плюш, а дървената част е боядисана в златно. Край този разкош елхата, макар и украсена, излеждаше като стажантче от провинцията, дошло на интервю. ;)

И третата елха, за която се сещам като неуместна, е от интензивното отделения в една болница. Беше построена на средата на един коридор, където хвърчаха носилики с хора, които си стискат душата в зъбите, и всяка спечелена минута е животоспасяваща. Елхата затрудняваше движението и противно на добрата клинична практика се кипреше на това централно място с недезинфекцираната си украса.

Не съм украсила будоара, но откакто започна да ми задобрява на дробовете, и на душата ми просветна. Ходя на работа като война на светлината - с радост и без вина.

Малкият Никола и големият Париж

2009-12-05T12:42:00.000-08:00

Скоро не съм започвала писание с "Имаше един филм ...". През септември излезе първият игрален филм за малкия Никола, чиито истории досега се разказваха само на книги в текст и картинки. Малко преди това - в началото на учебната година - канцеларските книжарници се напълниха с ученически пособия с щампован Никола. Имаше и специална емисия марки. Исках само да ви предупредя, че не съм гледала филма, но е добре да му се даде шанс, колкото и вярно да сме наизустили първоизточника. И да предупредя най-правоверните, че от време на време излиза по някой 'неиздаван досега случайно намерен от внуците ръкопис' и има с какво да се наваксва. ;)

Сега за Никола Саркози, когато бил малък. Роден е в Ньоий сюр Сен - западното предградие, където се плащат най-високите данъци. Всъщност, след изборите Саркози отказал да спи в Елисейския дворец, и досега държи апартамент в Ньоий, а понеже си избира високи жени, не личи и много да е пораснал. Та когато бил момче, легендата разказва как след училище работел в един цветарски магазин. Моят източник на легендата не знаеше дали този стаж е бил с цел припечелване на пари или усъвършенстване на ухажорските умения. Магазинът обаче се намирал в съседство с централата на тогавашната водеща френска фармацевтична компания. Познанството на Никола и Жак е от онези времена. Източикът не уточни дали Жак е поръчвал букети за работничките по случай осми март или по частни афери. В речта си по време на церемонията по връчването на Ордена на почетния легион Никола споменава за старата дружба. А Жак му връща жеста с признание как Никола от малък имал заложби за женкар, пардон за напредничав предприемач.

Така напорист се оказал и големият му син - Саркози Младши. До преди няколко седмици джанкаше общественото мнение като искаше да оглавява бизнес квартала "Дефанс". Оскъдният му опит, като обратно пропорционален на мерака, създаде нова група във фейсбук "Аз съм по-дипломиран от Жан Саркози". Последният още не е изкласил Сорбоната.

Има и друга история за Никола, който не расте. Когато пътували с Карла до Америка по частен повод (концерта в чест на Мандела, където мадам пропяла въпреки дадения обет за мълчание поне един мандат), на митническия контрол се представили с фалшиво име - господин и госпожа Мом (фр. дете). Информацията не закъсняла да се процеди до медиите.

Най-новата лудост на Никола Саркози е Големият Париж. За момента страницата е само на френски. Преди много, много години Париж се помещавал на едно островче. Постепенно му отесняло и сега заедно с предградията събира 20% от населението на Франция, което пък работи като 1/3 държава (следва).

Зимна градина

2009-11-30T09:10:00.000-08:00

В тази песен се разказва какво си пожелава един мъж за зимната градина (нищо, че пее жена, оригиналната версия е писана за Анри Салвадор ... ;) : зелено слънце, дантели, чайници, снимки с морски брегове, рокли на цветя под ноемврийски дъждове и т.н., и т.н.

В момента и на мен ми е най-комфортно над димяща чаша с благовонни масла, но не си пожелавам закуски на пода и самолети "Латекоер". Искам само да дишам нормално през зимата (е, може и един ербюс бонус и гювеч у нас в кухнята:).

Освен фармакологичния подход, прилагам масажи, гимнастики, инхалации и много се надявам най-после да постигна дълготраен ефект.

Преди няколко години пак ме беше задънил един бронхит и получих по-недстандартно лечение - антибиотик и кортикоиди от инжекционни ампули, но за инхалационно приложение. Мъкнех куфара с инхалатора към общежитието под един ситен мартенски дъждец и го изживявах като професионален провал.

За да завърша по-оптимистично, ще се похваля, че вече не се чувствам като тъжно и пребито куче (un chien triste et battu в оригинал), нито пък ми тежи на гръдния кош все едно съм нарамила 60 басов акордеон и 50 литрова раница. Но със сухия студен въздух, градския рейс и чуждите кашлици сме врагове.

И така в зимната ми градина са избуяли едни евкалипти, розмарини, лавандули, миртови храсти и тук там някой стрък мента. Още не съм се сгърчила от толкова терпени, но в будоара като че ли за постоянно се настани една миризма на окултно.

Исках само да уведомя тези, които знаеха за билета, че няма да ходя на You and the night and the music, въпреки перспективата за мюзикхол, такси и топъл скоч. ;)

Етюди за многолистно тесто и фурна

2009-11-22T03:23:00.000-08:00

Тези неща ги купувам от време на време от ергенския щанд на гастронома. Изработени са от многолистно тесто, увито на вързопче, с различен пълнеж и после печено във фурна. Нещо като банички със сирене, месо и т.н.

Опус 1
Козе сирене на търкалета, домат на филийки, морков на дребни кубчета, магданоз на ситно. Квадратно тесто се завива на писмо с посочения пълнеж и се пече във фурна.

Опус 2
Предварително запържена кайма и настърган кашкавал. Правоъгълно тесто се навива на руло с месната плънка и се пече.

Изпечените до златисто произведения се употребяват топли за предястие или основно, ако менюто е по-леко. Подхождат си със зелена салата или друга свежест.

Честит празник

2009-11-21T04:07:00.000-08:00

Сетих се да честитя ден на християнското семейство на всички венчани, невенчани и все пак семейни, несемейни християни, самотни атеисти и останалите, които хранят симпатии към "The temptations" в шоколадови костюмчета. И да не забравите да си включите басовете!

Just My Imagination

Each day through my window I watch her as she passes by.
I say to myself, "You're such a lucky guy."
To have a girl like her
is truly a dream come true.
Out of all of the fellas in the world
she belongs to me.

But it was just my imagination
running away with me.
It was just my imagination
running away with me.

Every night, on my knees I pray :
"Dear Lord, hear my plead,
don't ever let another take her love from me
or I will surely die."
Her love is heavenly
when her arms enfold me.
I hear a tender rhapsody
but in reality, she doesn't even know me.

Just my imagination once again
running away with me.
Tell you it was just my imagination
running away with me.
I never met her, but I can't forget her.
Just my imagination
running away with me.

Като стана 55кг, ще се запиша нa хор за госпел.

Ma liberté de penser

2009-11-16T12:20:00.000-08:00

Флоран Пани е поп певец. Прави се на готин като носи черни ризи, кожени гащи и си сплита брадата на плитка. Сам си пише и пее песните. Една от най-популярните е "Свобода на мислене". Веднъж се изненадах, че я пуснаха на турнир по състезателни танци (по телевизията :) в категория "джайв". На ритъм съвпада, но по текст не е така безгрижна. Една година честитих с нея студентски празник на бивши съученици от гимназията , обаче не получих отзиви и вече не се занимавам с такива сантименталности по пощата. ;)

Та Флоран Пани по някое време се оженил за индианка от Патагония и се заселил там, но прехождал и до Европа, за да си продава музиката и да записва нова. Не съм чула обаче за компромати на данъчни теми, както се разправяха за ония стар лисугер Джони Холидей, дето искаше да става белгиец и да докара масови самоубийства на фенки. Повечето му авторски неща си приличат, но не са еднакво хубави. Някои са по-хубави : Savoir aimer, Un jour une femme, Chanter ...:)

Из интернета се намират изрезки от концерти, където изпълнява доста сполучливо чужди песни : Amsterdam, Ne me quitte pas ... на по-издръжливите препоръчвам и пълен концерт от "Олимпия" - Флоран Пани пее песните на Жак Брел.

Един ден баба му го попитала кога най-после ще запее с истинския си глас. И той се заприготвял да запише албума "Баритон". Залага на изпечени парчета, което е и предизвикателство, защото всички големи преди него вече са ги изпълнявали - Caruso, Nessum Dorma, La Donna E Mobile ... Кадри от студийните записи на "Баритон" :

Татко, Честит Рожден Ден ! :)

Перла 6

2009-11-13T14:11:00.000-08:00

Започнах да си възвръщам човешките навици и скоро пак гледах телевизия. Вървеше някакъв докторски сериал и се спрях да погледам. Мислех, че е "Д-р Хаус", за когото доста се говореше напоследък. Смачканякът, който играе главната роля, така и не се появи до края на серията, но реших, че може да е "временно отстранен от работа" за специални заслуги. После излезе надпис, че незабавно следва още един епизод от "Анатомията на Грей". И за този сериал бях слушала отзиви, а сигурно съм гледала някоя серия, защото лицата ми бяха познати. Само дето до скоро мислех, че е "Анатомията на Грейс", като Грейс ще е някоя мацка с дълги крака и докторска престилка ... Слуачйно и по друг повод от уикипедията разбрах, че било учебник - като химията на Пол Арно, с която изкарахме първите два курса на вишото. И изгледах три поредни серии на Грей.

Гледах как докторите щедро предписват разни изследвания, предприемат интервенции и никой не пита пациентите дали са здравно осигурени и в какъв размер. Чудех се в действителната практика кога уреждат този въпрос - преди постъпването в болницата и пресяват още на входа или изпращат пациентите с квитанции, защото нали здравето няма цена, но си има стойност все пак. Впечатлих се още от жените от персонала, които развяваха дълги коси и бяха перманентно гримирани. Рекох си, че това може да са американските стандарти за хигиена и красота. Обаче една пациентка, умирающа в продължение на три деноношия, беше начервена през посоченото време! Не видях дали това е заслуга на санитарките или на предания съпруг. "Спешно отделение", също е било бутафорна работа, но имаше повече екшън и не се спирахме за пропуски в декора. Сигурно е имала значение и маята на Майкъл Крайтън. А когато гледах по една кабеларка избелели серии от "Болница на края на града", ми се стори като домашен театър. Книгата беше значително по-убедителна, ама съм я чела последно в седми клас. :)

Може да не се разбира от надрънканото, но беше приятно да вечерям на дивана пред телевизора и филма. Очаквайте скоро дописки за кока-кола, маратонки "адидас" и нови декадентски прояви.

La vie en rose

2009-11-09T14:44:00.000-08:00

В неделя вечерта даваха по телевизията филма на Оливие Даан за Едит Пиаф. Филмът излезе по кината през 2007. За Даан чух да се говори за пръв път в малко по-некултурен контекст. Бях на първия болничен стаж, където с други от випуска на аптекарите дебютирахме заедно с двама кардиолози - Оливие и Матийо. Един ден имахме посещение от търговска представителка на фирма за хепарини. Понеже Матийо бойкотираше посещенията на търговските представители, роднините на пациентите и като цяло имаше зъб на световната конспирация, се наложи Оливие да я посрещне. Тя е любезничеше до небесата и когато научи фамилното му име, възкликна театрално : "Като режисьора ?"... Значи имало и режисьор, който избрал Марион Котийар за главната роля заради приликата й с певицата. А може би и заради актьорските й умения - наградена е с "Оскар". Каквато и да е причината, Даан бил намислил да направи голям филм – любовен, музикален, популярен, трагичен, романтичен, един голям филм за Пиаф.

"La vie en rose" разказва живота на Едит Гасион, наречена Ла Мом Пиаф от първия й ''продуцент". Пиаф на арго означава врабче. Ла Мом Пиаф - малкото врабче. Историята е поднесена фрагментирано с много придвижвания напред и назад във времето, и все пак изцяло изтъкана от мизерия и нещастие. Има и години, когато разполага с пари и почитатели, но това пак се случва на фона на война, катастрофи и загуби. Ла Мом е от хората, на които им трябва по един специален ангел хранител, да ги пази от самите тях. Разбира се, тя не съжалява за нищо.

Първоначалният й успех се основава на популярен репертоар - булевардната култура в Париж и досега се самоиздържа. По-късно писаните за нея песни й подхождат безспорно както псевдонима - мелодиите на гласа й, текстовете на характера. Черните семпли рокли за сценични изяви също стават част от образа на врабчето с момичешка фигура. Има един предмет от претрупаните сувенирни магазинчета за туристи, който си служи със символа на Ла Мом Пиаф. В други случаи бих казала, че подобен фетишизъм осквернява протагониста. Този път имах предвид малките латерни, които дрънкат "Живот в розово". Оформени като музикални кутийки, струват 8е, само по арматура - с намаление.

Give Me That Slow Knowing Smile

2009-11-08T04:34:00.000-08:00

Вече писах за някои гостуващи звезди. Оказва се, че идват да се разпеят на селската сцена преди концертите в "Олимпия". Исках да ви представя Лиза Екда л. Тихо. Завеса!

Последният албум е домашно записан - на видеото се забелязват традиционни шведски чайници, свещи и платове на ситни цветчета. Известно време е живяла в Америка. В момента е на турне из Европа.

Толкова руса и дребна, а така приятно пее с детския си глас. Попитали "Индипендънт" дали белите жени могат да пеят блус. "Тази може" - отговорили от културната редакция. Също така и суинг (още). Ето и малко боса за десерт :

И най-новото авторско (full screen is a must) :

Много сладко

2009-11-07T15:17:00.000-08:00

Долкадвам специално за комитета по храненето, който твърди, че съм с поднормено тегло.

Тази вечер спретнах мишмаш с червени чушки, гъби, остатъци от рататуй (доматена консистенция), яйца и сирене. Десертът беше пак есенен - ошаф от ябълки, сушени кайсии и сини сливи.

Сандра каза, че прекарала вечерта във варене на дюлево желе и прехождане до родилното. Очакват около 400 бебета. :)

Baby, it's cold outside

2009-11-01T13:36:00.000-08:00

В началото исках само да попитам :

ОБЛЯКОХТЕ ЛИ СИ
ВАТИРАНИТЕ
ПИЖАМИ
?

Но послe се сетих да разкажа за вечерта на Хелоуин. Тази година не беше никак романтична. Бях канена на рожден ден на Клавдия, но отказах по случай кашлицата. После залостих вратата и останах да си кашлям сама в къщата. Нали се стъмва рано, когато пералната приключи и се заех с простирането, се наложи да призова и резервния кураж преди да сляза да простирам в мазето. После не можех да заспя, та си дочетох книгата за вампирите. Обаче миналата година ...

Седяхме с Луиза в хола, нещо не се бяхме навили за соушълазин' и зяпахме някакво музикално предаване по телевизията. Тя беше извадила едно домашно пино от дядо й. Това е вино, подобно на коняк, по-евтино и по-малко известно от арманяк, но се прави по същите места и по подобна технология. Настроението беше подобаващо и припявахме, където се случеше да знаем думите на песните от телевизора. Вечерта беше напреднала, когато на френския прозорец (или остъклената врета), който гледаше към пътя, се почука. Морис беше довел цяла тумба малки негърчета, маскирани с подръчни средства. В тъмното костюмите много не се открояваха, по-скоро им светеха очетата и зъбетата. Оказа се, че като домакини трябва да им подадем сладкиши и бонбони. Само че ... такива хранителни стоки не се намираха в нашата моминска кухня. Дребни плодове също нямах под ръка, само три първокласни тикви (Луиза ги носеше от пазара и ги преработваше на пюре). Сетих се, че ни бяха останали едни карамелени бонбони, които Ан беше донесла, когато идва на гости. Побързах да ги донеса от мойта стая, за да не бавя децата и да се откажат от песните. Нали коледарите така правят - стихче, песничка за отплата на вафлите. Обаче те си прибраха карамелите и тутакси се изпариха. Разбра се, че сами ще си пеем и затворихме вратата преди топлото да е избягало и то на пътя.

Ето и една рецепта, която намерих на рекламния сайт на пино, за да не си помислите, че е несъвместимо със сладкиши :

Продукти за пълнежа : 8 круши, 50 гр. захар, 70 цл. бяло пино, 50 гр. масло.

За тестото : 150 гр. брашно, 150 гр. масло, 150 гр. бадеми на прах, 150 гр. грис, 150 гр. счукани орехи, 4 гр. сол.

Крушите се обелват и изчистват от семките, нарязват се на едри кубчета и се запържват в маслото. Добавят се пино и захар и се оставят 30 минути на котлона до изпаряването на пино (може да си правите инхалации, за да не се прахосва пино).

Тестото се приготвя като се смесват брашното, размекнатото масло, солта, захарта, смлените бадеми и счуканите орехи. В рецептата не се споменава какво се случва със 150-те грама грис. Предполагам, че все пак се слагат в тестото за попиване на мокрото от крушите.

Крушите се подреждат на дъното на тавичка и се покриват с тестото. Пече се на 200 градуса за 20 минути. Поднася се с чаша добре охладено бяло пино.

И още един Честит Рожден Ден!

2009-10-21T12:55:00.000-07:00

I will return in my Brazil, I will...

2009-10-20T13:35:00.000-07:00

Нали ви предупредих още миналата седмица. Божествена работа. Ун-доз, ун-доз-трез-куатро и газ, и газ боса по педалите.

Когато била на 17 (и сега са й добри русата коса и краката на токове, а представете си тогава ;) си свирела джазец в един клуб и що да види - Жобим на първата редица маси, а тя свири негова песен. След края на концерта получила покана да се присъедини към неговото турне. И се почнало.

Виртуозна пианистка, сигурно сте подочули. Даже прекалено добра инструменталистка за гласа си (а това ме подсеща за Питър Чинкоти, който продължава с опитите за вокална кариера, въпреки че е достатъчно добър пианист).

Правеше и едни фокуси с леви и десни ръце (чела съм подобни легенди за Мишел Петручиани, но май само пианистите инструменталисти успяват да го оценят по трудност и достойнство).

Барабанистът си носеше два куфара с бухалки (нещо като многокалибърните саксофони на Чарлз Папазов) и си ги употреби до една. Придружаваха я още ? (ще ми трябва справка за имената) на китара и ?? на контрабас.

Репертоарът беше преобладаващо изваден от новия й албум "Bossa nova stories " . Иначе казано, вземете "Джаз и самба" на Хилда, извадете Пепи Салчев и добавете пиано, много пиано (ама не като онова на бандата на Моли Джонсън ;) Последното беше комплимент за Хилда, нищо против Пепи - просто мъжки глас не се чу тази вечер.

И ни подари два биса!

И Господ слезе да ни види

2009-10-14T14:18:00.000-07:00

Така се казваше един филм, сниман по някои по-затънтени места на нашата родина. Гледала съм откъси по маршрута на теснолинейката, където актьорите ползваха атрибути като дамаджани и акордеони за по-автентично, респ. по-смешно. Най-смешно е, ако сами сте се возили на теснолинейка с весела компания (станахме в седем, събрахме се в осем ...) Та се сетих за това заглавие по случай концертите на Големите Звезди, които от известно време огряват и по българските стадиони и зали. Билетите се разпродават предварително, може би има и черен пазар, блогъри ни осведомяват как се чувстват преди, по време на и след концерта. Миналата година по време на столичния ми престой (разбирай турне:) гостува в София и бразилката Елиане Елиас. Тогава не отидах на концерт, но от радио ДжазФм така нахвалиха събитието, та ми дадоха да разбера, че трябва да съжалявам, ако не и да се посрамувам. Пропуснах да уточня за невозилите се на теснолинейка, че тя спира и в Банско, където през август редовно изпада по някоя звезда.

Тази есен в селското читалище се заформи силен сезон. И ще гостува Елиане Елиас. Обаче за настройване на ушите първо отидох да послушам Моли Джонсън. Имаше още два концерта, които ми се сториха интересни, но реших, че с толкова позволени неща рискувам да се превърна в един Онегин и да тръгна по дуели.

Изобщо не съм се унасяла като на онзи концерт в консерваторията, когато с много усилия изтраях до антракта, а преди това заспивах два пъти. На този концерт беше голям кеф - плясках на уместни и неуместни места, краката сами си поиграха. Самите музиканти в началото бяха с леко дезинхибирано поведение, което обясниха с факта, че са пристигнали от Канада преди няколко часа, а домакините веднага ги нахранили с френска храна (което било грешка) и напоили с френско вино (още по-голяма грешка). На втората песен (техните парчета бяха като композиции с многоминутна продължителност) се бяха проветрили и си дойдохме на думата. След виртуозна инструментална интродукция певицата помълча още два такта и попита: Коя беше тази песен? Контрабасистът изтананика и я подсети. На следващата песен тя ни увери : Тази аз съм я писала, думите трябва да са ми по-познати. Това е. Другата седмица съм на Е.Е. На места с хубав изглед и почти без пари.;)

Whatever Lola wants & Lucky (live)

За „Duc des Lombards“ друг път ще ви обясня.

Blue moon

2009-10-11T08:13:00.001-07:00

С Роси и Мая гонехме влакче за Монмартр. В коридорите на метрото близо до перона се беше свил един цигански чичо със саксофон. На миди фон докарваше много приятно соло , облицованите с плочки стени на коридорите допринасяха за качеството на звука. До пристигането на влака оставаха 3 минути и аз му дадох паричка, за да продължи да свири докато чакаме. Една песен време е и много, и малко. Нашето беше колкото да чуем "Blue moon".

05.10 Честит Рожден Ден на Ането!

2009-10-02T14:31:00.000-07:00

Housewarming party

2009-09-20T11:45:00.000-07:00

Eдна къща се превръща в дом, когато се запали огнището (или започнеш да си употребяваш фурната и глинения гювеч :). За две поредни вечери присъствах на две партита за нова къща. Подгрявахме се с разни огнени напитки, а не с пламък от огнище, но пак добре се получи. Подарък за едната домакиня беше орхидея в саксия, а за другата - тиган за палачинки.

Ô, Toulouse, mon païs! (draft)

2009-09-20T10:56:00.000-07:00

Не знам колко ще е интересно на странични лица, но аз много се впечатлих от осемчасовия си престой в Тулуза и още в самолета нахвърлях записки върху разпечатката на билета, които ще споделя с вас. Както казах и на Силви, понякога човек прави някои по-смели избори, но ако успее да ги понесе, е удоволствие да ги подреди в кутията със спомените. То ... "аз и човек не съм", но пък "обичам да рЕда".:)

На осми септември 2009 слънцето печеше над южна Франция без да пести старание и на излизане от летището съблякох 1 яке и 1 жилетка. Качих се на рейса "за града", който минава по панорамния маршрут Airbus, Stade Toulousain, Canal du Midi. Вече в градската част спряхме ритуално на светофара пред "Pharmacie du palais des sports", където дадох служба в трети курс. За ориентиране на позабравилите - това беше между двете робства у китайката от втори и четвърти курс, когато попаднах на двама съдружници, които въртяха угодни за пациентите дела, тъй както си припечелваха. Госпожата съдейства чрез нейна приятелка с лаборатория да накитим едно пациентско досие с фалшиви изследвания, а господинът ми даде пароли за платени медицински сайтове и два пиратски диска на Юлия Фишер със сонатите на Бах. Държа да уточня, че въпреки тези фалшификаторски прояви , не сме таксували памук за антибиотици. Те бяха от благородните мошеници, аз само чиракувах.;) Въпросната аптека се намира на пл. Арно Бернар, от където тръгваха студентските манифестации през някои по-бурни пролети. Отношенито ми към тези популистки акции беше строго индивидуално, като допусках до служебната тоалетна само манифистиращите с най-припряни физиономии.

Със Силви се бяхме уговорили на обяд в 12 часа в центъра (с нея спокойно си употребявам "en ville"). Тя се появи в уречения час от дупката на метрото с летни дрехи, слънчеви очила и кокетно напудрен нос. Тутакси се отправихме към най-близкия ресторант-градина-рай. Избрахме си недиетична храна (тулузка наденица, каталански крем ... и т.н.) и подхванахме приказките. Бях забравила, че и Sis говори с южняшки акцент. Кой, къде, кога, как и защо няма да преразказвам. Два часа обаче се изнизаха много бързо и трябваше да вървим към университета. Така и не установихме със сигурност дали чичото от съседната маса е Фабиен Бартез. Може би едната трябваше да извика "Але, ле бльо!", а другата да внимава дали обектът ще трепне носталгично...

Стига за тази вечер. Друг път ще сложа картинки, снимки и още разказ.

Постепенно си намирам откъслечни бележки с впечатления, ще внимавам да не препиша и списъка за пазаруване.

За да се изтеглим към предградията, взехме метрото. Новата линия е все още чиста, а по обедно време и пуста. Силви ме осведоми, че в момента месечен младежки абонамент за всички линии на градския транспорт струва 10е. Тези народни цени са издействани от кмета социалист, който застъпи в управата на града миналата година. Самото метро беше изкопано и пуснато от десните му съперници.

Слизаме на спирка "Faculté de Pharmacie". Факултетът, който напомня повече хобитско убежище отколкото учебно заведение, се белее, сгушен между дъбовове, брези и борове. Паркингът е празен, но на тротоара заобикаляме няколко коли, така наречената 'Ботаническа Градина' е в буренясало състояние, отблизо се вижда, че сградата на факултета е овехтяла и все още не е ремонтирана ... Значи всичко е наред, можем да влизаме.

Оставих етикета 'Драфт', докато си намисля дали да ви разказвам за дълговете ми към пр. св. Шателю и дали Мавриций да бъде въведен в отделна глава. Тъй като и картинките не са готови, етикетът остава, независимо от решението ми по първа и втора точка.

Докато чакам рейса за летището в обратна посока, от уличен плакат разбирам, че и през новия сезон симфоничният оркестър на Тулуза ще свири руски парчета, т.е. Туган Сохиев още ги дирижира. Когато оглави оркестъра, въпреки неуписуемия му талант, се носеха слухове, че това ще е само временно, докато не го поканят за постоянно на още по-престижна сцена. Ето 4 години добре им понесоха заедно (на Туган и Оркестъра) и сега той е титулован Музикален Директор. На детските матинета за още няколко покелиния ще се свири "Петя и вълкът".

Към 11 вечерта вече ми се спеше до безобразие, но успях да снимам вратите на хигиенен кът на летище 'Орли' - просто за идея, като взема да потягм летен детски лагер в планината...

Когато се придвижвах по тунелите на линия 14, за да се добера до гара Св. Лазар, се разминах с група млади хора. Един от групата беше в инвалидна количка, без крака и ръце (на гарата не се предлагат лечебни процедури, въпреки името й, само се кръстосват много линии на градския транспорт, така и тълпата е обилна и многолика). Мозъкът ми действаше на автопилот, но успя да процеди мисълта, че дори след като подариш три диоптъра на науката и си продададеш душата на подизпълнителя на дявола, не е сигурно, че с нещо ще допринесеш за предотвратяването на нови инциденти.

Заглавието на статията е част от песен на Клод Нугаро, но съответната мелодия напомня за историята на кучето с вълната и няма да ви карам да я слушате. Бих завършила обаче с :

"What a difference a day makes, twenty four little hours.
Brought the sun and the flowers where there used to be rain..."

Готвено

2009-09-13T11:56:00.000-07:00

Оказва се, че ми остава време за блога през съботно-неделните дни. Индиректно темите се получават на кухненско-кулинарна тематика. Да не си помислите, че съм постоянно гладна като Голиат. Всъщност, готвя само през тези два дни. През останалото време събирам идеи от менюто в стола.;)

На вашето внимание 'Киш с риба тон и домати'.

Това е сиромашкият вариант на 'Киш със сьомга и горчица' на готвачите на дядо С. Спойката е обичайната от яйца, течна сметана/мляко и настърган кашкавал. Тестото е купешко многолистно. Печенето е в умерена фурна за половин час.

Това не е чесън

2009-09-13T09:10:00.000-07:00

Тиквеник

2009-09-12T13:01:00.000-07:00

Лицето К.Х. от български произход разпространява във фирмата рецепта за тиквеник. Рецептата циркулира по служебната поща, а в празнични дни се появяват мостри. Според други източници обаче, тиквеник се прави не с кори и тиква, а с едно тикве сорт LG, което се настройва на местната станция Jazz FM. Въпрос на технология.

Реколта

2009-09-06T08:58:00.001-07:00

Организация с/у Импровизация

2009-09-06T08:47:00.000-07:00

При обстоятелствата на големия град нещата трябва да се планират. По възможност с повече аванс във времето. Винаги се намират пътници без посока и пазаруващи без списък с покупки. Не говоря за тези опровержения. А за едно петъчно обедно време, когато Милена ми се обади най-неочаквано с предложение да се видим вечерта на бира. Аз казах: Да, да, да!

За всичко се плаща

2009-09-04T12:18:00.000-07:00

Настроението на есента рязко се промени. Омръзна й да се преструва, че лятото е стопанинна града, а тя просто се е отбила за малко, на гости. Едва вчера над московските улици сияеше слънцето - вече прохладно, но все още ярко, и жълто-червените листа по дърветата и храстите внушаваха усещане за празник, а ето че днес кой знае от къде налетя бурен вятър, докара облаци, сякаш дръпна завесата пред сцената, на която гордо се бе киприло отиващото си лято.

В трийсет и първия ден на август 31*C

2009-08-31T12:35:00.000-07:00

" ... Dis donc, camarade Soleil, tu ne trouves pas que c'est plutôt con de donner une journée pareille à un patron? "

О, пюре!

2009-08-29T12:03:00.000-07:00

Така казваше Каролинката в загвацани ситуации. Първото картофено-морковено пюре за сезона е готово. Чакам тиквената реколта.

Cosmopolitan

2009-08-22T08:36:00.000-07:00

Реклама за абонамент:
"К. е списанието на съвременните млади жени - едновременно тонични, реалистки и хедонистки". Звучи като "изнервени, цинични кучки".

Pranzo di ferragosto

2009-08-20T12:43:00.000-07:00

Rome vidée de toute vie, avec ce célibataire vieillissant
et ces mères sans enfants.
Arrière-goûts de simple apéritif aux pistaches périmées...

Филм за августовска жега в Рим, четири бабички и един предан син.

Джани живее с мама, а за почивните дни около 15 август ще приютят още 3 възрастни дами. Дамите не са точно поканени, но Джани е любезен, а освен това затънал в дългове. Гостенките са начин за опрощаване на заемите. Началото е неловко за всички, следва проява и напасване на характери, за да се съберат с празнично настроение около масата на 15-ти.

Смешки, леко изветряла романтика, ежедневни краски. Който гледа старци в къщи, може и да разбере.

Една седмица без ютия

2009-08-20T12:41:00.001-07:00

Специални благодарности на всички участници.

Intro

2009-08-19T13:31:00.000-07:00

"Time and again I've longed for adventure,
Something to make my heart beat the faster.
What did I long for? I never really knew."

All the things you are

Имаше един филм с Упи Голдбърг, където тя караше кола без покрив, носеше остри розови обувки и си мечтаеше да пише отзиви за музикални албуми по обложките на дисковете. Най-новите ми обувки са бели и с дупки за пръстите, но епистоларните ми потребности се доближават до тези на Упи. Не вярвам нещо публикувано да излезе повече от една страница. За тематиката и честотата на писанията не давам обещания. Разбирате, че няма как да ви поднеса кафе и сладки. И все пак, отбивайте се, когато можете. Ще ми бъде приятно.