В края на годината се задават две музикални събития с китари (Ал Ди Меола в София Лайв Клуб и Пако Де Лусия в НДК). Това ме подсети, че още не съм писала за албума Selmer 607. Не, че има нещо общо с току що споменатите концерти. Освен може би фенството с китарите.
Ровех из сайта на TSF Jazz и попаднах на представянето на младия китарист Адриен Моаняр и участието му в проекта Selmer 607. Selmer е марка музикални инструменти. Много по-известни са с гамата духови инструменти и особено саксофоните. В периода 1932-1952 издават и серия от около 900 китари. Една тях, със сериен номер 503, попада в ръцете на Джанго.
Номер 607, произведена през 1946 и поосвежена от лютиери, днес си предават няколко избрани виртуози и записват албуми. Поводът е годишнината на Джанго, причината – необходимостта от реклама на музикалната къща. Сборникът Selmer 607 включва златни стандарти в мануш формат. Оставям една мостра.
Adrien moignard joue Impression (John Coltrane)
Uploaded by selmer607. - See the latest featured music videos.
събота, 6 ноември 2010 г.
неделя, 31 октомври 2010 г.
Opus Theatrale
След последния ми флирт с театралното изкуство, когато се бях докарала до състояние да поръчвам от "Клуб ценителие на книгата" пиесите на Константин Илиев като най-насъщен сборник, се проточи почти десет годишен период без да съм била на театър.
Някак си не ми се завираше в прашен салон, където пушачи с уморени лица да ми разказват поуки за живота. Постоянното присъствие на Чехов и Молиер в афиша трябваше да гарантира за качество, но си оставаше тягостно и задължаващо.
22 септември 2010. Избрах да посетя нещо смешно като "Рейс" от Станислав Стратиев в Народния театър. Обадих се по телефона за резервация, а ми съобщиха, че пиесата била "паднала", но на голяма сцена се играел "Мизантроп".:) Вечерта даваха по телевизията "И Господ слезе да ни види" по сценарий на Стратиев. Там не пускаха Ицко Финци в киното, защото бил единствен зрител, а трябвали минимум пет за прожекция.:):)
Следващото посещение на театър можеше да се отложи с още десет години. Или поне такова представление, за което те карат да си купиш билет. Ежедневните етюди с пациенти можеха да продължават.
21 октомври 2010. Тъкмо се зарече човек за нещо и в програмата се появява "Всяка година по същото време", продължението на "Догодина по същото време", разигравана в театър "София" преди 20 години и кусур от Анета Сотирова и Тодор Колев:
"Дорис и Джордж се запознават в един хотел и след това всяка година прекарват заедно по един уикенд. И така цели 25 години. Те имат семейства, деца, професия, но и двамата изпитват някаква емоционална недостатъчност. Година след година, преодолявайки угризения и чувство за вина към близките си, те все повече се откриват един друг."
Всъщност, не ми се гледаха никакви Дорис и Джорд, щеше ми се да проверя как е онзи добър стар фалшив герой.
Излизам на време от работа и право в театъра за билет, като си мислех, че представлението е на 22-ри. Този път грешката беше моя. Объркала бях дните на седмицата и вместо да си купя предварително билет, бях на касата в ден и час, когато вече се разиграваше първото действие.
26 октомври 2010. Пристъпвам в "Малък градски театър зад канала" с малко трепет (заради дългата пауза) и много задоволство заради избора - предстоеше да гледам продължението на нещо неизвестно, но с прогнози за добре прекарана вечер.:)
Топъл уютен салон, тиха музика и декор на хотелска стая. Ако първата постановка е била съсредоточена върху извънбрачната връзка, то продължението е посветено на хората над 50 - самотни или не, с пораснали или още малки деца. Може би с изключение на един лек намек за емоционалната недостатъчност на Дорис (което ме подсеща, че съществува медицински термин емоционална инконтиненция:) и няколко смешни ситуации около уреждането на битовите подробности в съжителството между двама любовници.
Като оставим на страна Дорис и Джордж, на някои места се налагаше Анета да подава на Тошко репликите, но като цяло бяха великолепен тандем.
За финален акорд песента на дъщеря й, която ни промива ушите преди, по време на и след представлението.
Някак си не ми се завираше в прашен салон, където пушачи с уморени лица да ми разказват поуки за живота. Постоянното присъствие на Чехов и Молиер в афиша трябваше да гарантира за качество, но си оставаше тягостно и задължаващо.
22 септември 2010. Избрах да посетя нещо смешно като "Рейс" от Станислав Стратиев в Народния театър. Обадих се по телефона за резервация, а ми съобщиха, че пиесата била "паднала", но на голяма сцена се играел "Мизантроп".:) Вечерта даваха по телевизията "И Господ слезе да ни види" по сценарий на Стратиев. Там не пускаха Ицко Финци в киното, защото бил единствен зрител, а трябвали минимум пет за прожекция.:):)
Следващото посещение на театър можеше да се отложи с още десет години. Или поне такова представление, за което те карат да си купиш билет. Ежедневните етюди с пациенти можеха да продължават.
21 октомври 2010. Тъкмо се зарече човек за нещо и в програмата се появява "Всяка година по същото време", продължението на "Догодина по същото време", разигравана в театър "София" преди 20 години и кусур от Анета Сотирова и Тодор Колев:
"Дорис и Джордж се запознават в един хотел и след това всяка година прекарват заедно по един уикенд. И така цели 25 години. Те имат семейства, деца, професия, но и двамата изпитват някаква емоционална недостатъчност. Година след година, преодолявайки угризения и чувство за вина към близките си, те все повече се откриват един друг."
Всъщност, не ми се гледаха никакви Дорис и Джорд, щеше ми се да проверя как е онзи добър стар фалшив герой.
Излизам на време от работа и право в театъра за билет, като си мислех, че представлението е на 22-ри. Този път грешката беше моя. Объркала бях дните на седмицата и вместо да си купя предварително билет, бях на касата в ден и час, когато вече се разиграваше първото действие.
26 октомври 2010. Пристъпвам в "Малък градски театър зад канала" с малко трепет (заради дългата пауза) и много задоволство заради избора - предстоеше да гледам продължението на нещо неизвестно, но с прогнози за добре прекарана вечер.:)
Топъл уютен салон, тиха музика и декор на хотелска стая. Ако първата постановка е била съсредоточена върху извънбрачната връзка, то продължението е посветено на хората над 50 - самотни или не, с пораснали или още малки деца. Може би с изключение на един лек намек за емоционалната недостатъчност на Дорис (което ме подсеща, че съществува медицински термин емоционална инконтиненция:) и няколко смешни ситуации около уреждането на битовите подробности в съжителството между двама любовници.
Като оставим на страна Дорис и Джордж, на някои места се налагаше Анета да подава на Тошко репликите, но като цяло бяха великолепен тандем.
За финален акорд песента на дъщеря й, която ни промива ушите преди, по време на и след представлението.
събота, 4 септември 2010 г.
September in the rain
Безбройни интерпретации. Колебаех се между две и не можах да избера. За това прилагам и двете. Първата за сутрешната ведрина, втората - вечерна и разпускаща.
Марти Робинс
Нора Джоунс
Марти Робинс
Нора Джоунс
неделя, 1 август 2010 г.
събота, 31 юли 2010 г.
Стая с изглед
Стана време за бели панталони и прясна риба и се подсетих за обещанието си да ви напиша за Анри Салвадор.
Бях намислила разказа хронологично – как пристигнал в Метрополията от Френска Гвиана, за записите с късен суинг, участията в пролетарски програми, доживотния абонамент за почетната трибуна на Парк де Пренс. Но тази фактология се намира и по биографските сайтове, ако се интересувате от шоумена и клоуна Анри.
Затова предпочетох цветове и настроения от репертоара на романтика Салвадор.
"Ако ще живеете вечно, кого бихте си взели за спътник в живота?" - пита журналистът.
"Жена си" - отговаря Анри.
"Ако не е жена ви, кого друг?"
"Никой" - отговаря дядото.
-Tu sais je vais t'aimer
Няколко мързеливи песни, разходка по крайбрежната улица, питие със сламка... Или две. Сламки имам предвид, нали такава е напоследък модата в сервирането.
- Dans mon îlе
Регата по пътя на жасмина... Намират се клипове и с повече средиземноморски пейзажи, но тази версия е по-танцувална.
- Jazz méditerranée
Нещо познато за редовните слушатели.
- Dans mon jardin d'hivers
"Стая с изглед" е последният му албум, представен на национално турне. Дуетите с млади певици се отразяват тонизиращо.
- Chambre avec vue
Не поместих "Mademoiselle", "Ma chère et tendre" и "Le soleil, ton visage et la mer". Остават ви за домашна.
"От какво ви е страх?" пита журналистът.
"От това, че никога няма да умра"- хили се старчокът.
"Ооо, наистина, вие изглеждате добре!" - отвръща журналистът.
"Защо?! Вие да не сте доктор?..."
Анри Салвадор почина на 13 февруари 2008 в Париж.
Не намирате ли, че тази мелодия звучи празна без гласа му?
Le lion est mort ce soir - една запазена маркa на Анри Салвадор, който можеше да си позволи да пее и за деца.
Лека нощ, Анри, дано в рая са ти дали стая с изглед към Парк де Пренс.
Бях намислила разказа хронологично – как пристигнал в Метрополията от Френска Гвиана, за записите с късен суинг, участията в пролетарски програми, доживотния абонамент за почетната трибуна на Парк де Пренс. Но тази фактология се намира и по биографските сайтове, ако се интересувате от шоумена и клоуна Анри.
Затова предпочетох цветове и настроения от репертоара на романтика Салвадор.
"Ако ще живеете вечно, кого бихте си взели за спътник в живота?" - пита журналистът.
"Жена си" - отговаря Анри.
"Ако не е жена ви, кого друг?"
"Никой" - отговаря дядото.
-Tu sais je vais t'aimer
Няколко мързеливи песни, разходка по крайбрежната улица, питие със сламка... Или две. Сламки имам предвид, нали такава е напоследък модата в сервирането.
- Dans mon îlе
Регата по пътя на жасмина... Намират се клипове и с повече средиземноморски пейзажи, но тази версия е по-танцувална.
- Jazz méditerranée
Нещо познато за редовните слушатели.
- Dans mon jardin d'hivers
"Стая с изглед" е последният му албум, представен на национално турне. Дуетите с млади певици се отразяват тонизиращо.
- Chambre avec vue
Не поместих "Mademoiselle", "Ma chère et tendre" и "Le soleil, ton visage et la mer". Остават ви за домашна.
"От какво ви е страх?" пита журналистът.
"От това, че никога няма да умра"- хили се старчокът.
"Ооо, наистина, вие изглеждате добре!" - отвръща журналистът.
"Защо?! Вие да не сте доктор?..."
Анри Салвадор почина на 13 февруари 2008 в Париж.
Не намирате ли, че тази мелодия звучи празна без гласа му?
Le lion est mort ce soir - една запазена маркa на Анри Салвадор, който можеше да си позволи да пее и за деца.
Лека нощ, Анри, дано в рая са ти дали стая с изглед към Парк де Пренс.
неделя, 27 юни 2010 г.
Изповедалнята
След на поканата на Облачето много се поласках и пробирах какво да включа в егоцентричния си списък. Спрях се на няколко все още актуални истини за това какво харесвам:
- С риск да прозвучи неуместно - ходенето на работа. Не съм забравила колко е безперспективно да се ожениш за компютъра, но ходенето на работа може и да е разнообразие, социална среда, където да научиш нов виц или да занесеш останки от недояден кекс.
- Да си тръгна на време от работа.
- Понякога посягам доброволно към готварските уреди с цел бъркане на кексове и печене на супи. Резултатът не е непременно ядлив, но поне разведрява мислите. Особено след работа.
- Семейни събирания и посрещане на гости. Онази суматоха по управлението на менюто и легловата база, преговаряне на разписанието и прогнозата за времето.
- Както в песента "Пароле", бонбоните, карамелите и шоколода можеш да дадеш на някоя друга. За мен запази маслините, половинка сирене и една подкова. А, и последния танц.
- Едно хорце поне! Купих си платненки за новия сезон. За всеки случай, не се знае кой и кога ще свири сбор.
- След безбройните препратки към тубата, няма как да премълча, че еднакво добре се чувствам в задимено мазе с пиано, както и в концертна зала с много прожектори. Въпрос на баланс и на радовно посещение и на двете.
- Харесвам още спретнати старци, къщи с дворове, гащи с джобове, удобни обувки, красиви обувки, куфари с колелца и някои книги. И още едно-две удобства на цивилизацията.
Какво може би не знаете (трудно е да ви изненадам, имайки предвид, че тук чете близкият антураж):
- В началното училище ми викаха "Гризето". Обобщително от Христова и грисче. Началния курс започнах 17 кг и завърших 26 (кила, не години).
- Веднъж се возех в една кола на задната седалка до Тони Бръчката (актьор, вече не е сред нас). Аз бях на около десет, но се случи мойта коса да се заплете в неговото копче на ръкава на сакото. Разплетохме работата без излишни неудобства и той ме попита дали обичам да се глася пред огледалото. Естествено, че отрекох. Сега се оказва, че имам едно сгъваемо огледалце в чантичката, друго средно по големина в спалнята и трето огромно в коридора. И една тайна - по улиците за бърза проверка са мн удобни огледалцата на колите и още по на моторите.;)
- На един конкурс за деца цигулари сбърках една нота от края на втората пиеса и реших, че не е нужно да продължавам. Взех си цигулката под мишница и напуснах сцената с рев. Така и не възприех състезателния дух на тези конкурси, останал ми е само неприятен спомен от напрежението. Просвирих с удоволствие чак в университета по- ... популярен репертоар.
- По време на следването живях в общежитие с монахини. Съвместното ни съжителство беше много обогатяващо. Имахме общ бизнес с гледане на деца от католически семейства. Или ги забавлявах по време на неделната служба, или по къщите срещу необлагаема сума.
- От най-новата история нямам тайни. Сигурно не знаете някоя и друга парола, пин код или какво играе в понеделник вечер майката на Мартин Солвейг. Но на някои от тези въпроси и аз нямам отговор.
Много ще ми е интересно да прочета версията на Карлсон от покрива...
- С риск да прозвучи неуместно - ходенето на работа. Не съм забравила колко е безперспективно да се ожениш за компютъра, но ходенето на работа може и да е разнообразие, социална среда, където да научиш нов виц или да занесеш останки от недояден кекс.
- Да си тръгна на време от работа.
- Понякога посягам доброволно към готварските уреди с цел бъркане на кексове и печене на супи. Резултатът не е непременно ядлив, но поне разведрява мислите. Особено след работа.
- Семейни събирания и посрещане на гости. Онази суматоха по управлението на менюто и легловата база, преговаряне на разписанието и прогнозата за времето.
- Както в песента "Пароле", бонбоните, карамелите и шоколода можеш да дадеш на някоя друга. За мен запази маслините, половинка сирене и една подкова. А, и последния танц.
- Едно хорце поне! Купих си платненки за новия сезон. За всеки случай, не се знае кой и кога ще свири сбор.
- След безбройните препратки към тубата, няма как да премълча, че еднакво добре се чувствам в задимено мазе с пиано, както и в концертна зала с много прожектори. Въпрос на баланс и на радовно посещение и на двете.
- Харесвам още спретнати старци, къщи с дворове, гащи с джобове, удобни обувки, красиви обувки, куфари с колелца и някои книги. И още едно-две удобства на цивилизацията.
Какво може би не знаете (трудно е да ви изненадам, имайки предвид, че тук чете близкият антураж):
- В началното училище ми викаха "Гризето". Обобщително от Христова и грисче. Началния курс започнах 17 кг и завърших 26 (кила, не години).
- Веднъж се возех в една кола на задната седалка до Тони Бръчката (актьор, вече не е сред нас). Аз бях на около десет, но се случи мойта коса да се заплете в неговото копче на ръкава на сакото. Разплетохме работата без излишни неудобства и той ме попита дали обичам да се глася пред огледалото. Естествено, че отрекох. Сега се оказва, че имам едно сгъваемо огледалце в чантичката, друго средно по големина в спалнята и трето огромно в коридора. И една тайна - по улиците за бърза проверка са мн удобни огледалцата на колите и още по на моторите.;)
- На един конкурс за деца цигулари сбърках една нота от края на втората пиеса и реших, че не е нужно да продължавам. Взех си цигулката под мишница и напуснах сцената с рев. Така и не възприех състезателния дух на тези конкурси, останал ми е само неприятен спомен от напрежението. Просвирих с удоволствие чак в университета по- ... популярен репертоар.
- По време на следването живях в общежитие с монахини. Съвместното ни съжителство беше много обогатяващо. Имахме общ бизнес с гледане на деца от католически семейства. Или ги забавлявах по време на неделната служба, или по къщите срещу необлагаема сума.
- От най-новата история нямам тайни. Сигурно не знаете някоя и друга парола, пин код или какво играе в понеделник вечер майката на Мартин Солвейг. Но на някои от тези въпроси и аз нямам отговор.
Много ще ми е интересно да прочета версията на Карлсон от покрива...
понеделник, 31 май 2010 г.
вторник, 27 април 2010 г.
Нищо за деклариране
Уважаеми читатели, драги ми смехурко,
След многобройни (три:) запитвания какво става с блога, съм длъжна да ви уведомя, че на 4-ти април 2010 преминах митницата на летище София през изхода "Нищо за деклариране" без да се налага да описвам дрехите и обувките на общо тегло около 70 кг.
М.
След многобройни (три:) запитвания какво става с блога, съм длъжна да ви уведомя, че на 4-ти април 2010 преминах митницата на летище София през изхода "Нищо за деклариране" без да се налага да описвам дрехите и обувките на общо тегло около 70 кг.
М.
петък, 19 март 2010 г.
Мартенско
Следващата седмица очакваме официалното пристигане на пролетта, въпреки че и през изминалата беше топло, а хората се заобличаха в бели шлифери и розови ризи.
петък, 5 март 2010 г.
3 x rien
Веднъж вече публикувах песен на Стейси Кент – „В моята зимна градина“. Тогава си обещах да ви напиша повече и за Анри Салвадор и почти съм го намислила. За Стейси Кент не знам повече, рекламират я по радиото - издала албум на френски. Има един израз „три пъти нищо“ в смисъл на незначително. Думите на песента се въртят около малките незначителни неща в една връзка, които биха могли да притежават огромни значения. Много приятно изпълнение в сравнение с оригинала (в дясната колонка версия от 80-те).
В коментарите под видеото можете да забележите как един фен се възхищава от прасците на Стейси. И няма грешка в превода,не са глезените. Езикът на тялото ми е ясен, демек анатомията на френски, докато за интерпретацията на лиричната част за 'малкото нищо' приемам подобрения :)
В коментарите под видеото можете да забележите как един фен се възхищава от прасците на Стейси. И няма грешка в превода,не са глезените. Езикът на тялото ми е ясен, демек анатомията на френски, докато за интерпретацията на лиричната част за 'малкото нищо' приемам подобрения :)
I Haven't Met You Yet
Когато разбрах, че Майкъл Бубле ще тръгва на турне през 2010, проверих спирките и резервирах едно място на първи балкон в зала „Берси“. За малко да си купя и билет за представлението в Мюнхен от мерак.Чудех се дали ще промени текста на „Home“ заради парижката публика... Сега билета го продавам, залагам и т.н., защото няма да мога да присъствам. Като мисис Джоунс и аз имам някои „obligations“. Въпреки че може да се обясни и със смяната на приоритетите. Не съжалявам за концерта, но все пак ще направя постъпки за реинбурсиране.
Миналата година в последния момент разбрах за концерт на Мика в зимния цирк „Буглион“. Местата там са малко и били разпродадени мигновено по интернет. Във форумите на феновете прочетох, че най-върлите си купили билети и за двете поредни вечери. Сигурно и интернетът им е бил от по-бързите. Намерих някакви остатъчни места от спекулантски американски сайт, но и те не ставаха по морални съображения, понеже Мика нямаше да получи и цент от надценката. През идния април пак ще идва, вече в „Берси“, но междувременно на годишното ми посещение на дискотека (оная детската, дето започва рано и сервира за ядене) въртяха първия му албум и там се наскачах. Отношението ми към този певец е сантиментално повече заради Мари Мадагаскарска, която ми разясни някои подробности от биографията му, и ливанците, които познавам.
Та да си кажа пак, че не съжалявам за концерта на Бубле. Когато бях абонирана за списание „Мики Маус“, си мечтаех за „Дисниленд“. Сега от работата ни се полагаха билети с намаление, но не ме поблазниха. Не, че се възмущавам от кича, пластмасата и Карла Бруни. Ама не ми се ходи – с тълпата се блъскаме ежедневно по градския транспорт, а вместо на въртележки се возя на самолет.
С това непостоянство в интересите (call me unreliable, tell me I'm impractical) много завиждам на Драган Тенев, който завел жена си на сватбено пътешествие около 50 години след сватбата. Дестинацията била същата, която в навечерието на войната отложили.
И ако някой още не е разбрал, няма да ходя на концерта на бублето, но все още харесвам как пее. Надявам се да не му е много мъчно, че няма да се видим. Да е жив и здрав, да е успешно турнето и после пак да разказва щуротии по интервютата, да запише още нови албуми и да си купи и други хокейни отбори или каквото там му е по вкуса.
Миналата година в последния момент разбрах за концерт на Мика в зимния цирк „Буглион“. Местата там са малко и били разпродадени мигновено по интернет. Във форумите на феновете прочетох, че най-върлите си купили билети и за двете поредни вечери. Сигурно и интернетът им е бил от по-бързите. Намерих някакви остатъчни места от спекулантски американски сайт, но и те не ставаха по морални съображения, понеже Мика нямаше да получи и цент от надценката. През идния април пак ще идва, вече в „Берси“, но междувременно на годишното ми посещение на дискотека (оная детската, дето започва рано и сервира за ядене) въртяха първия му албум и там се наскачах. Отношението ми към този певец е сантиментално повече заради Мари Мадагаскарска, която ми разясни някои подробности от биографията му, и ливанците, които познавам.
Та да си кажа пак, че не съжалявам за концерта на Бубле. Когато бях абонирана за списание „Мики Маус“, си мечтаех за „Дисниленд“. Сега от работата ни се полагаха билети с намаление, но не ме поблазниха. Не, че се възмущавам от кича, пластмасата и Карла Бруни. Ама не ми се ходи – с тълпата се блъскаме ежедневно по градския транспорт, а вместо на въртележки се возя на самолет.
С това непостоянство в интересите (call me unreliable, tell me I'm impractical) много завиждам на Драган Тенев, който завел жена си на сватбено пътешествие около 50 години след сватбата. Дестинацията била същата, която в навечерието на войната отложили.
И ако някой още не е разбрал, няма да ходя на концерта на бублето, но все още харесвам как пее. Надявам се да не му е много мъчно, че няма да се видим. Да е жив и здрав, да е успешно турнето и после пак да разказва щуротии по интервютата, да запише още нови албуми и да си купи и други хокейни отбори или каквото там му е по вкуса.
Принцът на Персия
Миналата седмица учениците бяха във ваканция и докато хазаите отлагаха пътуването към острова, за който се носеха слухове, че е наводнен от ураган, им гостуваха внуците – на 5 и 7 години. Останаха и да преспят, което си е цяло събитие в детския календар. Големият е в първи клас и започва да учи английски. Естествено, не повярва на баба си, че някога е била учителка точно по английски. А малкият ми е фен. Същият, дето миналото лято се представи в малките часове по гащи в мойта стая с молба да „поспи при мен само за малко“.
Друг път вечеряхме двамата един срещу друг на масата в кухнята и той много се стараеше да поддържа разговор, след като баба му напомни, че е на маса с дама. Разговорът, който моят кавалер водеше, го караше да изостава много в гребането на рохкото айце. По едно време бабата му взе лъжицата и сръчно взе да му тъпче в устата, но той се засрами и с пълната уста се възпротиви да не го храни. Тя схвана забележката и допълни„Все едно си на две години“. А той и отвърна снизходително – „Все пак съм на четири“. За да стопи съвсем възрастовата разлика, баба му обясни, че вече може да казва, че е на пет. Рожденият му ден бил само след три седмици. До края на вечерта слушахме списъците с желанията за подаръци.
След като преспахме всеки в леглото си, стана време да ходя на работа. От банята на долния етаж се носеше музика от електронна игра с ориенталски мотивчета. Сетих се, че по едно време и аз имах едно демо на „Принцът на Персия“ на телефона, което си беше малко по-разчупена версия на „Каратеката“. Принцовете, чийто баща е арабин от предградията, се бяха наспали и вече играеха, но за да не събудят другите, се бяха усамотили в банята. Всъщност само големият е бил там. Срещнах моя принц по стълбите бос, но облечен с пижама и въоръжен с пластмасов зелен меч – отиваше някъде и той по работа. Пожелахме си приятен ден. Видяхме се само за малко вечерта, когато го товареха в колата заедно с дрехите, сиропа за кашлица и автомата. Мечa оставил на баба си. Предишния път си беше забравил едно изкуствено говно.
Друг път вечеряхме двамата един срещу друг на масата в кухнята и той много се стараеше да поддържа разговор, след като баба му напомни, че е на маса с дама. Разговорът, който моят кавалер водеше, го караше да изостава много в гребането на рохкото айце. По едно време бабата му взе лъжицата и сръчно взе да му тъпче в устата, но той се засрами и с пълната уста се възпротиви да не го храни. Тя схвана забележката и допълни„Все едно си на две години“. А той и отвърна снизходително – „Все пак съм на четири“. За да стопи съвсем възрастовата разлика, баба му обясни, че вече може да казва, че е на пет. Рожденият му ден бил само след три седмици. До края на вечерта слушахме списъците с желанията за подаръци.
След като преспахме всеки в леглото си, стана време да ходя на работа. От банята на долния етаж се носеше музика от електронна игра с ориенталски мотивчета. Сетих се, че по едно време и аз имах едно демо на „Принцът на Персия“ на телефона, което си беше малко по-разчупена версия на „Каратеката“. Принцовете, чийто баща е арабин от предградията, се бяха наспали и вече играеха, но за да не събудят другите, се бяха усамотили в банята. Всъщност само големият е бил там. Срещнах моя принц по стълбите бос, но облечен с пижама и въоръжен с пластмасов зелен меч – отиваше някъде и той по работа. Пожелахме си приятен ден. Видяхме се само за малко вечерта, когато го товареха в колата заедно с дрехите, сиропа за кашлица и автомата. Мечa оставил на баба си. Предишния път си беше забравил едно изкуствено говно.
неделя, 14 февруари 2010 г.
неделя, 7 февруари 2010 г.
L'échappée belle
Няколко картинки в допълнение на брифинга по скайп и албумите във фейсбук:
Акордеонът е почти доставен. Каролинка изпълнява "Les hommes que j'aime".
Сандриня не дойде на последвалата палачинкова среща и не можахме да се наприказваме. Забелязвате, че тя си е изправила косата за случая, а аз след летището се отбих до фризьорницата, където имах запазен час и ми навъртяха едни пружини с машата.
Облечени сме в черно, защото сме се събрали на помен на студентския живот.
И малко цвят. Аптечен тен на Eма и гваделупски на Сиската.
Това е инструкция за пътуване в метрото, но дясната част илюстрира първата половина от вечерта (позиране с чашите шампанско), а в ляво е втората (в мелето на дансинга).
От летището си купих новата книга на Ана Гавалда. Антиподът на главната героиня е снахата й аптекарка - безкрайно сериозна, педантична и малко комплексарка. Разбирайте, че главната героиня е както обикновено разпиляна мърла, дето се мисли и за красива в индийски дрехи. Повече за книгата друг път в правилния блог, заглавието преведох като "Красиво бягство".
Акордеонът е почти доставен. Каролинка изпълнява "Les hommes que j'aime".
Сандриня не дойде на последвалата палачинкова среща и не можахме да се наприказваме. Забелязвате, че тя си е изправила косата за случая, а аз след летището се отбих до фризьорницата, където имах запазен час и ми навъртяха едни пружини с машата.
Облечени сме в черно, защото сме се събрали на помен на студентския живот.
И малко цвят. Аптечен тен на Eма и гваделупски на Сиската.
Това е инструкция за пътуване в метрото, но дясната част илюстрира първата половина от вечерта (позиране с чашите шампанско), а в ляво е втората (в мелето на дансинга).
От летището си купих новата книга на Ана Гавалда. Антиподът на главната героиня е снахата й аптекарка - безкрайно сериозна, педантична и малко комплексарка. Разбирайте, че главната героиня е както обикновено разпиляна мърла, дето се мисли и за красива в индийски дрехи. Повече за книгата друг път в правилния блог, заглавието преведох като "Красиво бягство".
вторник, 26 януари 2010 г.
събота, 23 януари 2010 г.
Новият календар
Да не си помислите, че съм забравила да честитя Нова Година и да пожелая ведрина, просперитет и сбъдване на късметите от баницата? На мен ми се паднаха "домашен любимец" и "спорт". Айде честито!
SAS woman
Когато се върнах от лятната ваканция на работа, ми връчиха някаква програмистка задача за SAS. В първите дни след морето още носех блясък в очите и пясък в косите, така че не осъзнах на мига с какво се захващам. Няколко мига по-късно пишех на SQL кратки и лесни изречения като 'мама, България, мир'. Постепенно усложних синтаксиса и започнах да вмъквам и чужди разработки. Резултатите трябва да не са били съвсем фалшиви, защото последваха и нови заявки.Едни бяха за ровене във вселенския лекарствен справочник, който съществува само под виртуална форма. Съставен е от носещи се в пространството таблици с код, който само чака да бъде тълкуван. След като му отстраните грешките и махнете лидокаина от таблицата с кортикостероидите, разбира се.
Други бяха като част от проучванията на инж. Донев с цел да се намери в базата данни пациента, който повърнал, след като по-малкият му брат му бръкнал в окото с клечка, но докторът не повярвал, че преди интервенцията с клечката по-големият брат не е наритал по-малкия, докато лелята ... и мече с дайре.
Последното произведение за саса беше внедрено в системата за контрол на качеството, за което получих увеличение на заплатата. :) Малко се изненадах от това поощрение, защото задачите на саса ги възприемах като логически пъзел, един вид гимнастика за мозъка, които ти покриват нуждите от судоку и кръстословици. Игра бе. Момиче с балон и момче с кофа.:) Всъщност, очаквах бонус стомна или колело.
Другия път ще напиша коя ми е мечтаната работа от детството. Събирам залози. Вече уведомените да не участват или да се правят, че не знаят.
ПП Случаят с клечката и окото е истински.
събота, 16 януари 2010 г.
Звънката китара
Скоро не бях перглеждала музикалния афиш, но от рейса засякох '100 години Джанго' за идния понеделник. Минах през театъра, обаче от касата казаха, че билетите са разпродадени, евентуално да ме добавят в списъка с чакащите. Съгласих се, което не ми даде надежди, защото вече имаше три страници с чакащи. Докато следобедната ми дрямка не беше прекъсната от телефонен звън. Касиерката от театъра предлагаше допълнителни места на допълнителни столчета на половин цена. O ке, бейби. До понеделник. Тези допълнителни столчета ги знам от концерта на Елиане. Трябва да са били удобни, спомням си, че един зрител се беше излегнал на две такива (сигурно е бил платил за цял билет ;). За всеки случай ще си взема бинокъла.
Ето малко захранка и за вас. Оскар Алеман е аржентински мангалчо, съвременник и колега на юбиляра, свири за Жозефин Бейкър в "Cafe de Paris".
Ето малко захранка и за вас. Оскар Алеман е аржентински мангалчо, съвременник и колега на юбиляра, свири за Жозефин Бейкър в "Cafe de Paris".
Сняг
Сняг валя малко. Сутрин няколко парцала и до обяд са се стопили. Този сдържан снеговалеж прилича на отношението към храната на парижани - по малко, да не стане някоя беля.
Абонамент за:
Публикации (Atom)