неделя, 27 юни 2010 г.

Изповедалнята

След на поканата на Облачето много се поласках и пробирах какво да включа в егоцентричния си списък. Спрях се на няколко все още актуални истини за това какво харесвам:

- С риск да прозвучи неуместно - ходенето на работа. Не съм забравила колко е безперспективно да се ожениш за компютъра, но ходенето на работа може и да е разнообразие, социална среда, където да научиш нов виц или да занесеш останки от недояден кекс.

- Да си тръгна на време от работа.

- Понякога посягам доброволно към готварските уреди с цел бъркане на кексове и печене на супи. Резултатът не е непременно ядлив, но поне разведрява мислите. Особено след работа.

- Семейни събирания и посрещане на гости. Онази суматоха по управлението на менюто и легловата база, преговаряне на разписанието и прогнозата за времето.

- Както в песента "Пароле", бонбоните, карамелите и шоколода можеш да дадеш на някоя друга. За мен запази маслините, половинка сирене и една подкова. А, и последния танц.

- Едно хорце поне! Купих си платненки за новия сезон. За всеки случай, не се знае кой и кога ще свири сбор.

- След безбройните препратки към тубата, няма как да премълча, че еднакво добре се чувствам в задимено мазе с пиано, както и в концертна зала с много прожектори. Въпрос на баланс и на радовно посещение и на двете.

- Харесвам още спретнати старци, къщи с дворове, гащи с джобове, удобни обувки, красиви обувки, куфари с колелца и някои книги. И още едно-две удобства на цивилизацията.

Какво може би не знаете (трудно е да ви изненадам, имайки предвид, че тук чете близкият антураж):

- В началното училище ми викаха "Гризето". Обобщително от Христова и грисче. Началния курс започнах 17 кг и завърших 26 (кила, не години).

- Веднъж се возех в една кола на задната седалка до Тони Бръчката (актьор, вече не е сред нас). Аз бях на около десет, но се случи мойта коса да се заплете в неговото копче на ръкава на сакото. Разплетохме работата без излишни неудобства и той ме попита дали обичам да се глася пред огледалото. Естествено, че отрекох. Сега се оказва, че имам едно сгъваемо огледалце в чантичката, друго средно по големина в спалнята и трето огромно в коридора. И една тайна - по улиците за бърза проверка са мн удобни огледалцата на колите и още по на моторите.;)

- На един конкурс за деца цигулари сбърках една нота от края на втората пиеса и реших, че не е нужно да продължавам. Взех си цигулката под мишница и напуснах сцената с рев. Така и не възприех състезателния дух на тези конкурси, останал ми е само неприятен спомен от напрежението. Просвирих с удоволствие чак в университета по- ... популярен репертоар.

- По време на следването живях в общежитие с монахини. Съвместното ни съжителство беше много обогатяващо. Имахме общ бизнес с гледане на деца от католически семейства. Или ги забавлявах по време на неделната служба, или по къщите срещу необлагаема сума.

- От най-новата история нямам тайни. Сигурно не знаете някоя и друга парола, пин код или какво играе в понеделник вечер майката на Мартин Солвейг. Но на някои от тези въпроси и аз нямам отговор.

Много ще ми е интересно да прочета версията на Карлсон от покрива...