Във вчерашния градски студ успях да се промъкна само до химическото чистене и съседния магазин за провизии. В химическото ми предлагаха бяла ефирна рокля вместо шинелче, но се разбрахме някак.
После забърках разни неща... Ето преработената рецепта на "Кейк със сушени домати"
Продукти:
200 г брашно, 1 пакетче бакпулвер, 3 яйца, 100 мл мляко, 100 мл зехтин, 200 г домати, 100 г настърган кашкавал, 5-6 настъргани маслини, няколко листенца босилек, сол, пипер.
Приготвяне:
Брашното и бакпулверът се смесват. В отделен съд се смесват яйцата, захтинът и млякото, след което се прибавят към брашното. Сместа се обърква. Прибавят се кашкавалът, нарязаните на дребно домати (леко запържени с пипер и сол за отнемане на водата и овкусяване), маслините и босилекът. Така получената смес се изсипвав намазана с масло тавичка и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса около 40 минути.
Произведението се отличава с маслинено наситен вкус. Подходящо е за разядка в компания на лек аперитив.
За следващата песен научих миналата седмица. Стори ми се уютна и навременна. Също така съвпадна с писмото на Каролин, новия й акордеон и спомените за солените кексове, които ядяхме в час по имунология...:)
вторник, 8 ноември 2011 г.
понеделник, 10 октомври 2011 г.
неделя, 2 октомври 2011 г.
Спокойно, уравновесено, улегнало, сериозно и невъзмутимо...
Каквото и да правим, денят приключва с мокри парцали и една чанта боклук.
понеделник, 26 септември 2011 г.
Незабележимо - като скръб - лятото - свърши бавно. Прекалено незабележимо - за да изглежда коварно. Една пречистена тишина - дълъг здрач и силуети. Природата прекарва - сама - следобедите иззети. Чужда изгрява сутринта - досадна - и вежлива - като гостенка - която стои - а трябва да си отива. Тъй - без да полети с криле - без кораб - да му помага - нашето лято - с лекота - в красивото избяга. Е.Д.
понеделник, 5 септември 2011 г.
неделя, 28 август 2011 г.
понеделник, 1 август 2011 г.
A Little Piece of My Life
Закпупих две вещи - поставка за вилици и лъжици, както и поставка за сапуни. Освен това се спрях на диван. По-правилно е дори две диванчета. Вече си представям дамаската и цвета на възглавниците.
Поздрав с тонизиращо действие за заелите се с ремонти и къщовъртене:
Забелязвам тенденция, че си падам по певци с инициали М.Б.
Поздрав с тонизиращо действие за заелите се с ремонти и къщовъртене:
Забелязвам тенденция, че си падам по певци с инициали М.Б.
неделя, 31 юли 2011 г.
неделя, 26 юни 2011 г.
Лято 2011 (1)
Забравих си четката за зъби, купих нова от селския магазин. Сплотихме колектива. Някъде към три сутринта научих още два варианта на македонско хоро.
вторник, 31 май 2011 г.
Сладкарница "Пчела"
Надявам се по-горе посочената песен да обяснява достатъчно красноречиво отсъствието ми от блогосферата през последните месеци. За неоткрилите "Sentimental Swingers" напомням, че предстоят още два концерта от серията "Розе Бойар" преди Рони Бонбони да си вземе почивка за майчинство. Известна ми е само първата дата, а именно 11 юни 2011.
Петуниите цъфтят, пчелите жужат, а пациентите се пазарят дали не може да пият по малко вино без да спират лекарството за дископатия.
"Поне една чаша розе!" :)
четвъртък, 17 февруари 2011 г.
Intensive Care Unit
Закъснях с новогодишните поздравления и пожелания. Твърде много време отделих на сбогуването със старата година, на студуване и спане. Старата беше наситена със събития, хора и места. Такива интензивни периоди създават спомени, това не отричам.
Имаше една такава 1994, когато ме оперираха от апендисит, а Любен Беров от сърце.:)
След няколко месеца училището празнува грандиозна сто годишнина и ни скъсаха от репетиции, песни и танци.
После дойде ред да сменяме училището и имахме изпит за математическата паралелка на новото училище. Тъкмо бяха излезли резултатите и с татко се похвалихме на поп Тошко, че съм приета. Тогава той ме пита задачата за риба и половина струва лев и половина, а моя милост се смути и я обърка.:):)
И за десерт преди ваканцията ме записаха на един конкурс за деца цигулари, където се конкурираха възпитаниците на музикалните училища и детските музикални школи. Във фоайето на хотел Ален Мак в Благоевград един възпитаник на музикалното училище твърдеше, че времето прекарано в свирня за деня трябва да бъде пропорционално на опита. През първата година свириш по един час на ден, през втората по два и така до края на света.
Ходихме и на море през лятото на 1994 след паузата на няколко икономични години. После разбрах, че било с цел заякчаване, защото с 26 кг се оказах сред най-ситните в новата математическа паралелка. Само едно момиче от класа беше също толкова слаботелесно без скорошни изгледи да й купуват сутиен. Но затова пък й бяха обещали ролкови кънки, като стане живо тегло 30 кила.
И пак през 1994 котката Бела се окоти на стълбите. А може би се случи през 1995?
Та именно след такива интензивни периоди се полагат дни на предвидимо еднообразие в името на хармонията и вселенския мир. А каквото идва даром, редно е да бъде оценено. Настроението е ежедневно без да бъде прозаично. Като божата кравичка на прозореца на Ерих Кестнер, която го радвала колкото околосветско пътешествие (нали това е постинг с детски референции).
За новата година не пожелавам, а направо предлагам да си поставяме само изпълними цели. За да сме удовлетворени и успeшни. И тъй като на изпълнени цели се полага бонус, все едно още от началото са били заложени по-високи.:)
Въпрос на точни сметки.:):):)
По-горното парче се казва "Как да ти кажа сбогом". Най-после се сбогувах със старата година. Но само да кажа една клюка за новата. След оттеглянето на Янко Миладинов, ръководството на биг бенда на българското национално радио поема Антони Дончев. Сбогом, суинг. Здравей, осемдесетарски джаз!
Имаше една такава 1994, когато ме оперираха от апендисит, а Любен Беров от сърце.:)
След няколко месеца училището празнува грандиозна сто годишнина и ни скъсаха от репетиции, песни и танци.
После дойде ред да сменяме училището и имахме изпит за математическата паралелка на новото училище. Тъкмо бяха излезли резултатите и с татко се похвалихме на поп Тошко, че съм приета. Тогава той ме пита задачата за риба и половина струва лев и половина, а моя милост се смути и я обърка.:):)
И за десерт преди ваканцията ме записаха на един конкурс за деца цигулари, където се конкурираха възпитаниците на музикалните училища и детските музикални школи. Във фоайето на хотел Ален Мак в Благоевград един възпитаник на музикалното училище твърдеше, че времето прекарано в свирня за деня трябва да бъде пропорционално на опита. През първата година свириш по един час на ден, през втората по два и така до края на света.
Ходихме и на море през лятото на 1994 след паузата на няколко икономични години. После разбрах, че било с цел заякчаване, защото с 26 кг се оказах сред най-ситните в новата математическа паралелка. Само едно момиче от класа беше също толкова слаботелесно без скорошни изгледи да й купуват сутиен. Но затова пък й бяха обещали ролкови кънки, като стане живо тегло 30 кила.
И пак през 1994 котката Бела се окоти на стълбите. А може би се случи през 1995?
Та именно след такива интензивни периоди се полагат дни на предвидимо еднообразие в името на хармонията и вселенския мир. А каквото идва даром, редно е да бъде оценено. Настроението е ежедневно без да бъде прозаично. Като божата кравичка на прозореца на Ерих Кестнер, която го радвала колкото околосветско пътешествие (нали това е постинг с детски референции).
За новата година не пожелавам, а направо предлагам да си поставяме само изпълними цели. За да сме удовлетворени и успeшни. И тъй като на изпълнени цели се полага бонус, все едно още от началото са били заложени по-високи.:)
Въпрос на точни сметки.:):):)
По-горното парче се казва "Как да ти кажа сбогом". Най-после се сбогувах със старата година. Но само да кажа една клюка за новата. След оттеглянето на Янко Миладинов, ръководството на биг бенда на българското национално радио поема Антони Дончев. Сбогом, суинг. Здравей, осемдесетарски джаз!
Абонамент за:
Публикации (Atom)