Елхата е хубава като абитуриентка

What's For Dinner?

"Джули и Джулия" е прекрасен филм.



Хареса ми всичко - от избора на актьори и тяхната игра, през прическите, костюмите и грима, до сюжета с диалозите и музиката. Тази песен звучеше някъде из филма. Сервирам ви я в изпълнение на Азнавурян.

Хареса ми още заради френските рецепти, перлените гердани, ниските мъже и високите им жени.  Всичкото това вдъхновение обаче не ми попречи днес да пропусна да сложа захар на крема и да изгоря една партида бадеми. "Never appologize" или "никога не се извинявайте" съветва Джулия от екрана. Особено, ако една лъжица сладко от смокини е повече от компенсация на пропуснатата захар, или при наличието на перфектна втора партида. ;)

На Джулия Чайлд, разбира се, се полага съвсем отделна статия с бонус рецепта за картофено пюре от печени картофи (а не варени!) плюс извадки от сагата на преждевременното ми сбогуване с Майкъл Киарело (телевизия "Фиеста") и запознанството с Джейми Оливър (24-китчън).

Гледах "Джули и Джулия" в точния неделен следобед след като вчера успях да си лакирам успешно ноктите на ръцете в червено (защото неуспешно се е получавало многократно, а красиво - само на краката :). Лакирането беше приготовление за прощалното парти на една приятелка преди заминаване към родната Гърция. Бяхме приготвили още албум със снимки и тематична торта. Рязах торта, раздавах на гостите... На тръгване тя ми подаде картичка с написани пожелания и благодарности от едната страна, и нарисувани кифлички и кроасани от другата. Извиняваше се, че не е намерила картичка с козунаци, но по този случай специално ни кани на о-в Родос в пекарната на турчина, чиито изделия бяхме опитвали чрез специални пощенски пратки... Залепих картичката с кроасаните на шкафа в кухнята до онази с кафето, която Маюшата и Росанка ми бяха изпратили от Швеция.

Това ме подсеща да отбележа, че "Джули и Джулия" е домашен филм, сиропиран с ежедневие на домакини без домашни помощници, но в никакъв случай гарниран с приключения от екзотични околосветски пътешествия, каквито гледахме в "Яж, моли се и обичай". Единственото общо послание: радвайте се на живота като споделяте любимата си храна със скъпите за вас хора.

Andrea Motis

Уважаеми дами и господа, скъпи гости, представям ви Андреа Мотис:



Ще я видите като тромпетист, саксофонист, както и вокален изпълнител с плътен, но деликатен тембър.

Love is Here to Stay


Родена е преди 17 години, yченичка в музикалното училище в Барcелона. От 2007 участва в джаз формации с Joan Chamorro, неин учител и покровител.

L.O.V.E.


Първата й поява на голяма сцена е от 2011:

My Baby Just Cares for Me


Повечето интервюта с нея са на испански или каталан.

Разбрах за този музикален феномен съвсем случайно от следното видео:

When You Are Smiling


Не знаем много за творческите й планове, но щом на тази крехка възраст изсвири и изпя златните стандарти, какво ли ни очаква през следващите 17 години?

Нека лятото да започне сега

Преди четири години стажувах при едни посестрими в занаята на 18-тия етаж на (с)видно болнично заведение. В един слънчев юнски следобед, с наближаването на края работния ден за редовната смяна, колежката с кодово име Мими внезапно получи пристъп от съмнения как най-добре да употреби оставащото време до вечерта - на кино, на сладолед или на бира.

Оказана й беше неотложна експертна помощ. В случая не можеше да се разчита на мъжа й - лекар в същото заведение - но временно на конгрес в Сандански. Експерти не липсваха.

Случи се, че с този колектив бях започнала на 7-април, денят на здравния работник. Имах честта да бъда поканена на ежегодния банкет. През целия ден бяха обсъждани големината и вида на порциите. Когато попитах в кое заведение са резервирали, не разбрах отговора - бирария "Брасри". Тъкмо пристигах от Франция и не доумявах как една бирария може да се казва "Бирария" (*). Кажи парола. Парола...:) После се оказа, че заведението било с претенции за повече от бирария. Като че ли интериорът и храната не успяха да впечатлят парти ветераните, които предпочетоха да се отдадат на спомени за отминали пикници в работно време някъде край Симеоново...

Напоследък се случиха три забележителни развлекателни събития. За щастие, нямах съмнителните симптоми на Мими, защото ангажиментите бяха тактически разпределени в три последователни дни. Проджект мениджмънт, а?

Сряда 30 Май Зала 1 НДК ЗАЗ С Цонко заемахме две счупени седалки до вратата, създаваха впечатление за возене във файтон. Повече не ги използвахме след изпълнението на "Je veux"

Четвъртък 31 Май "Недосегаемите" с момичетата от късната смяна. Смях!! И малко рев.

Петък 1-ви Юни Бира с момичетата и от двете смени. Уж и мъжете щяха да идват, но не. И така не завариха 5 пияни жени. Защото бирата течеше направо от кранчета на стената. Честно - на ул. Христо Белчев 42!

И така, струва ми се, че пожеланието на Фаса от Нова Година да не се преработвам вече ме застигна.

Стягам багажа за морето.:)



(*) Брасри- фр. бирария

Molinari + Cincotti = ?

След като Ана Батиста ми изпрати тайно няколко мостри от новия албум на Синкоти, се зарових да търся клипове, но попаднах на следния дует:



Оказа се, че италиано-американската дружба е дала и други парчета на света:



Най-деликатното от трите:



Намерих само варианти на клипове с изрезки. Освен това подредбата ми се ловка. Но вие се абстрахирайте от визуалното представяне, ако ви смущава.:)

Faith, Courage, Enthusiasm feat. Help Yourself

Леко прегрупиране на публикациите. Реших, че на тези два филма им подхожда общ етикет: The Company Man Up In The Air

Take The Lead

Миналата седмица в залата дойдоха едни деца на първи урок. Бяха с издържан градски външен вид - платненки, пластмасови обици, многоцветни татуировки. Искаха да им покажем най-готините и ефектни движения още същата вечер и, ако може, повече да не идват. Разбра се веднага, че няма да се учим по конвенционалния метод. В тях обаче имаше много повече енергия, отколкото в спечените офис труженици, които обикновено посещават уроците.

Преди малко хванах по телевизията половината от филма "Ти водиш".



Като следствие от по-горните случки и разговорите за управление на кадри от последните дни, публикувам следното за Пиер Дюлейн:



"Nowadays, I don't say that the world is uncivil, but I believe we don't have enough civility in life and this is what this program teaches. If we can instill civility into children at the age of 10 or 11 - early enough in life - we can nurture it and have it grow with them. It will only make them better human beings." – Pierre Dulaine on ballroom dancing in schools.

The Dulaine Method philosophy

Respect & Compassion: At the very core of the Dulaine Method philosophy is the essential respect that goes into being a Lady and being a Gentleman. Dancing Classrooms is a program that demands that the children not only treat others with respect but also encourages the children to respect themselves.

Coupled with respect is compassion. Perhaps it is Pierre's own childhood that predisposes him to walk into a classroom full of children who struggle to believe in themselves, open his arms and heart to them, and then guide them gently along a journey that leads these young people to joy and accomplishment.

Respect and compassion are the foundational elements of the Dulaine Method. Unfortunately, very few adults know how to genuinely treat children with respect. And even fewer adults seem to remember what it was like being a child.

Being Present: Probably the most difficult skill for any teacher to learn is the ability to be completely in the moment when they are teaching. Children in particular are extremely aware of when the adult in charge (parent, teacher, coach) is not really there; and when a child senses that distance, woe be unto that adult.

Pierre's ability to "be here now" enables him to observe every subtle nuance of student, and group, behavior. He can see when a child is nervous, not paying attention, when the group is becoming antsy and he can respond to those issues immediately, thus keeping the classroom experience flowing. Being present also allows Pierre to express his own positive emotions towards the children at precisely the moment the children need that affirmation.

Creating a Safe Place: Asking children to take the extraordinary risk of embarrassing themselves in front of their peers is precisely what Dancing Classrooms does. And the only reason that the children are willing to take this risk is because Pierre has perfected a way to make that experience safe.

A Dancing Classrooms class is a place in which everyone is equal: the students, the Teaching Artist, and the elementary school staff that are participating. In modern jargon we call this creating a therapeutic milieu, an environment so different from these children's normal daily environment that simply being in that room and being part of that collective group experience changes that child.

Command & Control: Clearly, if you are going to move 25 children through twenty 45 minute classes and have them successfully learn seven dances, you need order and discipline. Pierre is in command of the class from the moment he begins until the moment the children leave the room.

An essential part of the Dulaine Method is developing the craft of managing the Group. When teachers are being taught how to work with children their training is invariably focused on individual child development. Rarely, if ever, are student teachers taught about group dynamics and how to manage a group of children. In many ways it is Pierre's innate understanding of how to use the Group to help the Individual that is the glue that holds the program together. The ability to remain in absolute control of the Group while nurturing the children is one of Pierre's greatest skills.

Language: Body & Verbal Language, both body and verbal, are the great connectors in Dancing Classrooms. Pierre's entire physical affect is one of openness, warmth, and genuine affection for the children. His verbal repertoire is a consistent barrage of positive comments. There is no denying that when Pierre combines his body and verbal language he is a force the children simply cannot resist.

Humor & Joy: And last, but by no means least, Pierre brings humor and joy to the teaching experience. Humor is perhaps the most difficult, yet powerful teaching tool for a teacher to master. Gentle humor can help a shy child become less self-conscious; humor with that same child handled poorly can make him retreat and never come back out. As clichéd as it sounds, Pierre allows his inner child to fully emerge when he is teaching. He is playful, he is present, and the children can sense that he is just plain happy to be with them. He also has this little habit of playfully slapping the students at Dancing Classrooms with his tie.

Being in such a safe place, where the boundaries are clear, the teacher is fully present, where respect and compassion reign – these are the elements that bring joy into the lives of the Dancing Classrooms children. And, as one Teaching Artist states:

Dancing Classrooms is not about teaching ballroom dancing. The dance is a tool for getting the children to break down social barriers, learn about honor and respect, treat others carefully, improve self-confidence, communicate and cooperate, and accept others even if they are different.

************************************

В следващия епизод:
"Becoming Ginger Rogers… How Ballroom Dancing Made Me a Happier Woman, Better Partner and Smarter CEO."

Пролетно блогуване

Настоящето е кратка публикация, подобно на бележките на баба Вихронрав, когато привидно отсъства, а всъщност е на обиколка в околията...



Вчера посетих едно танцувално събитие в "Студио 5". Дойдоха представители на различни школи, с което, надявам се, беше отбелязан краят на разкола в българското буги-вуги. Поръчах корниз, дълъг 3 метра и 60 стотинки.:)

Лека,