Вчера вечер на качване в натъпкания влак на метрото като че ли ми се счу весела музика, но за кратко, после вратите затвориха с трясък, влакът потегли и затисната между палтата, не можех да се озърна и да уточня откъде идва музиката. На следващата спирка повечко хора слязоха, освободи се място и видимост – един чичо се возеше седнал, в краката му багаж в чанта от сезал, а в скута му – касетофон, който свири сръбско. Чичото потупваше леко с краче по пода в такт с музиката. Нали разбирате – нищо общо с онези младоци с отегчени физиономии, смартфони в джобовете и слушалки в ушите. За тези, които не успяха да си представят, оставям жокер - една хитачка от 1991.