Преди четири години стажувах при едни посестрими в занаята на 18-тия етаж на (с)видно болнично заведение. В един слънчев юнски следобед, с наближаването на края работния ден за редовната смяна, колежката с кодово име Мими внезапно получи пристъп от съмнения как най-добре да употреби оставащото време до вечерта - на кино, на сладолед или на бира.
Оказана й беше неотложна експертна помощ. В случая не можеше да се разчита на мъжа й - лекар в същото заведение - но временно на конгрес в Сандански. Експерти не липсваха.
Случи се, че с този колектив бях започнала на 7-април, денят на здравния работник. Имах честта да бъда поканена на ежегодния банкет. През целия ден бяха обсъждани големината и вида на порциите. Когато попитах в кое заведение са резервирали, не разбрах отговора - бирария "Брасри". Тъкмо пристигах от Франция и не доумявах как една бирария може да се казва "Бирария" (*). Кажи парола. Парола...:) После се оказа, че заведението било с претенции за повече от бирария. Като че ли интериорът и храната не успяха да впечатлят парти ветераните, които предпочетоха да се отдадат на спомени за отминали пикници в работно време някъде край Симеоново...
Напоследък се случиха три забележителни развлекателни събития. За щастие, нямах съмнителните симптоми на Мими, защото ангажиментите бяха тактически разпределени в три последователни дни. Проджект мениджмънт, а?
Сряда 30 Май Зала 1 НДК ЗАЗ С Цонко заемахме две счупени седалки до вратата, създаваха впечатление за возене във файтон. Повече не ги използвахме след изпълнението на "Je veux"
Четвъртък 31 Май "Недосегаемите" с момичетата от късната смяна. Смях!! И малко рев.
Петък 1-ви Юни Бира с момичетата и от двете смени. Уж и мъжете щяха да идват, но не. И така не завариха 5 пияни жени. Защото бирата течеше направо от кранчета на стената. Честно - на ул. Христо Белчев 42!
И така, струва ми се, че пожеланието на Фаса от Нова Година да не се преработвам вече ме застигна.
Стягам багажа за морето.:)
(*) Брасри- фр. бирария
