07 февруари 2010, неделя

L'échappée belle

Няколко картинки в допълнение на брифинга по скайп и албумите във фейсбук:


Акордеонът е почти доставен. Каролинка изпълнява "Les hommes que j'aime".



Сандриня не дойде на последвалата палачинкова среща и не можахме да се наприказваме. Забелязвате, че тя си е изправила косата за случая, а аз след летището се отбих до фризьорницата, където имах запазен час и ми навъртяха едни пружини с машата.


Облечени сме в черно, защото сме се събрали на помен на студентския живот.


И малко цвят. Аптечен тен на Eма и гваделупски на Сиската.


Това е инструкция за пътуване в метрото, но дясната част илюстрира първата половина от вечерта (позиране с чашите шампанско), а в ляво е втората (в мелето на дансинга).


От летището си купих новата книга на Ана Гавалда. Антиподът на главната героиня е снахата й аптекарка - безкрайно сериозна, педантична и малко комплексарка. Разбирайте, че главната героиня е както обикновено разпиляна мърла, дето се мисли и за красива в индийски дрехи. Повече за книгата друг път в правилния блог, заглавието преведох като "Красиво бягство".

26 януари 2010, вторник

Скоро по кината



Анимация и джаз, а?

23 януари 2010, събота

Новият календар

Да не си помислите, че съм забравила да честитя Нова Година и да пожелая ведрина, просперитет и сбъдване на късметите от баницата? На мен ми се паднаха "домашен любимец" и "спорт". Айде честито!

SAS woman

Когато се върнах от лятната ваканция на работа, ми връчиха някаква програмистка задача за SAS. В първите дни след морето още носех блясък в очите и пясък в косите, така че не осъзнах на мига с какво се захващам. Няколко мига по-късно пишех на SQL кратки и лесни изречения като 'мама, България, мир'. Постепенно усложних синтаксиса и започнах да вмъквам и чужди разработки. Резултатите трябва да не са били съвсем фалшиви, защото последваха и нови заявки.

Едни бяха за ровене във вселенския лекарствен справочник, който съществува само под виртуална форма. Съставен е от носещи се в пространството таблици с код, който само чака да бъде тълкуван. След като му отстраните грешките и махнете лидокаина от таблицата с кортикостероидите, разбира се.

Други бяха като част от проучванията на инж. Донев с цел да се намери в базата данни пациента, който повърнал, след като по-малкият му брат му бръкнал в окото с клечка, но докторът не повярвал, че преди интервенцията с клечката по-големият брат не е наритал по-малкия, докато лелята ... и мече с дайре.

Последното произведение за саса беше внедрено в системата за контрол на качеството, за което получих увеличение на заплатата. :) Малко се изненадах от това поощрение, защото задачите на саса ги възприемах като логически пъзел, един вид гимнастика за мозъка, които ти покриват нуждите от судоку и кръстословици. Игра бе. Момиче с балон и момче с кофа.:) Всъщност, очаквах бонус стомна или колело.

Другия път ще напиша коя ми е мечтаната работа от детството. Събирам залози. Вече уведомените да не участват или да се правят, че не знаят.

ПП Случаят с клечката и окото е истински.

16 януари 2010, събота

Звънката китара

Скоро не бях перглеждала музикалния афиш, но от рейса засякох '100 години Джанго' за идния понеделник. Минах през театъра, обаче от касата казаха, че билетите са разпродадени, евентуално да ме добавят в списъка с чакащите. Съгласих се, което не ми даде надежди, защото вече имаше три страници с чакащи. Докато следобедната ми дрямка не беше прекъсната от телефонен звън. Касиерката от театъра предлагаше допълнителни места на допълнителни столчета на половин цена. O ке, бейби. До понеделник. Тези допълнителни столчета ги знам от концерта на Елиане. Трябва да са били удобни, спомням си, че един зрител се беше излегнал на две такива (сигурно е бил платил за цял билет ;). За всеки случай ще си взема бинокъла.

Ето малко захранка и за вас. Оскар Алеман е аржентински мангалчо, съвременник и колега на юбиляра, свири за Жозефин Бейкър в "Cafe de Paris".

Сняг

Сняг валя малко. Сутрин няколко парцала и до обяд са се стопили. Този сдържан снеговалеж прилича на отношението към храната на парижани - по малко, да не стане някоя беля.

19 декември 2009, събота

Puttin' on the Ritz

Скапаната Астрид и още по-скапаният Фред са ни съседи. Те са първи по светските събирания и състезания по снобария и от толкова ангажименти нямат време да си купят сол. Тротоарът пред тяхната къща се е заледил, а общинският циганин с кофата с луга обслужва само пред театъра. Преди прескачахме мините, оставени от кучето на Фред, а сега неволно се упражняваме в степче.

Поличух покана от задругата на студентите по фармация от нашия факултет за празнично преброяване на випуска. Събирането ще е в една зала на стадиона (на виолетките, не на ръгбистите), където преди три години с Каролинка и компания се дегизирахме като Дъ Блус Брадърс за изпълнението на Everybody needs somebody to love.

Мислех да се свържа с музикалния редактор, този път не съм мераклийка за свирня, ами ми се върти в главата една песен на Шарл Азнавур, която само чака да бъде преправена : Viens voir les pharmaciens, voir les magiciens qui arrivent... Мислено прехвърлям и наличните рокли с чуденката с коя не съм се представяла пред югозападното общество. След празниците по магазините ще пуснат с намаления непродадените новогодишни тоалети. Имам и една нова необличана, но имам опасения, че е малко бебешка. Ще трябва и наметка, че около 29 януари нощите са все още прохладни. Супа трупа ...