вторник, 26 януари 2010 г.

Скоро по кината



Анимация и джаз, а?

събота, 23 януари 2010 г.

Новият календар

Да не си помислите, че съм забравила да честитя Нова Година и да пожелая ведрина, просперитет и сбъдване на късметите от баницата? На мен ми се паднаха "домашен любимец" и "спорт". Айде честито!

SAS woman

Когато се върнах от лятната ваканция на работа, ми връчиха някаква програмистка задача за SAS. В първите дни след морето още носех блясък в очите и пясък в косите, така че не осъзнах на мига с какво се захващам. Няколко мига по-късно пишех на SQL кратки и лесни изречения като 'мама, България, мир'. Постепенно усложних синтаксиса и започнах да вмъквам и чужди разработки. Резултатите трябва да не са били съвсем фалшиви, защото последваха и нови заявки.

Едни бяха за ровене във вселенския лекарствен справочник, който съществува само под виртуална форма. Съставен е от носещи се в пространството таблици с код, който само чака да бъде тълкуван. След като му отстраните грешките и махнете лидокаина от таблицата с кортикостероидите, разбира се.

Други бяха като част от проучванията на инж. Донев с цел да се намери в базата данни пациента, който повърнал, след като по-малкият му брат му бръкнал в окото с клечка, но докторът не повярвал, че преди интервенцията с клечката по-големият брат не е наритал по-малкия, докато лелята ... и мече с дайре.

Последното произведение за саса беше внедрено в системата за контрол на качеството, за което получих увеличение на заплатата. :) Малко се изненадах от това поощрение, защото задачите на саса ги възприемах като логически пъзел, един вид гимнастика за мозъка, които ти покриват нуждите от судоку и кръстословици. Игра бе. Момиче с балон и момче с кофа.:) Всъщност, очаквах бонус стомна или колело.

Другия път ще напиша коя ми е мечтаната работа от детството. Събирам залози. Вече уведомените да не участват или да се правят, че не знаят.

ПП Случаят с клечката и окото е истински.

събота, 16 януари 2010 г.

Звънката китара

Скоро не бях перглеждала музикалния афиш, но от рейса засякох '100 години Джанго' за идния понеделник. Минах през театъра, обаче от касата казаха, че билетите са разпродадени, евентуално да ме добавят в списъка с чакащите. Съгласих се, което не ми даде надежди, защото вече имаше три страници с чакащи. Докато следобедната ми дрямка не беше прекъсната от телефонен звън. Касиерката от театъра предлагаше допълнителни места на допълнителни столчета на половин цена. O ке, бейби. До понеделник. Тези допълнителни столчета ги знам от концерта на Елиане. Трябва да са били удобни, спомням си, че един зрител се беше излегнал на две такива (сигурно е бил платил за цял билет ;). За всеки случай ще си взема бинокъла.

Ето малко захранка и за вас. Оскар Алеман е аржентински мангалчо, съвременник и колега на юбиляра, свири за Жозефин Бейкър в "Cafe de Paris".

Сняг

Сняг валя малко. Сутрин няколко парцала и до обяд са се стопили. Този сдържан снеговалеж прилича на отношението към храната на парижани - по малко, да не стане някоя беля.