сряда, 21 октомври 2009 г.

вторник, 20 октомври 2009 г.

I will return in my Brazil, I will...

Нали ви предупредих още миналата седмица. Божествена работа. Ун-доз, ун-доз-трез-куатро и газ, и газ боса по педалите.

Когато била на 17 (и сега са й добри русата коса и краката на токове, а представете си тогава ;) си свирела джазец в един клуб и що да види - Жобим на първата редица маси, а тя свири негова песен. След края на концерта получила покана да се присъедини към неговото турне. И се почнало.

Виртуозна пианистка, сигурно сте подочули. Даже прекалено добра инструменталистка за гласа си (а това ме подсеща за Питър Чинкоти, който продължава с опитите за вокална кариера, въпреки че е достатъчно добър пианист).

Правеше и едни фокуси с леви и десни ръце (чела съм подобни легенди за Мишел Петручиани, но май само пианистите инструменталисти успяват да го оценят по трудност и достойнство).

Барабанистът си носеше два куфара с бухалки (нещо като многокалибърните саксофони на Чарлз Папазов) и си ги употреби до една. Придружаваха я още ? (ще ми трябва справка за имената) на китара и ?? на контрабас.

Репертоарът беше преобладаващо изваден от новия й албум "Bossa nova stories " . Иначе казано, вземете "Джаз и самба" на Хилда, извадете Пепи Салчев и добавете пиано, много пиано (ама не като онова на бандата на Моли Джонсън ;) Последното беше комплимент за Хилда, нищо против Пепи - просто мъжки глас не се чу тази вечер.

И ни подари два биса!

сряда, 14 октомври 2009 г.

И Господ слезе да ни види

Така се казваше един филм, сниман по някои по-затънтени места на нашата родина. Гледала съм откъси по маршрута на теснолинейката, където актьорите ползваха атрибути като дамаджани и акордеони за по-автентично, респ. по-смешно. Най-смешно е, ако сами сте се возили на теснолинейка с весела компания (станахме в седем, събрахме се в осем ...) Та се сетих за това заглавие по случай концертите на Големите Звезди, които от известно време огряват и по българските стадиони и зали. Билетите се разпродават предварително, може би има и черен пазар, блогъри ни осведомяват как се чувстват преди, по време на и след концерта. Миналата година по време на столичния ми престой (разбирай турне:) гостува в София и бразилката Елиане Елиас. Тогава не отидах на концерт, но от радио ДжазФм така нахвалиха събитието, та ми дадоха да разбера, че трябва да съжалявам, ако не и да се посрамувам. Пропуснах да уточня за невозилите се на теснолинейка, че тя спира и в Банско, където през август редовно изпада по някоя звезда.

Тази есен в селското читалище се заформи силен сезон. И ще гостува Елиане Елиас. Обаче за настройване на ушите първо отидох да послушам Моли Джонсън. Имаше още два концерта, които ми се сториха интересни, но реших, че с толкова позволени неща рискувам да се превърна в един Онегин и да тръгна по дуели.

Изобщо не съм се унасяла като на онзи концерт в консерваторията, когато с много усилия изтраях до антракта, а преди това заспивах два пъти. На този концерт беше голям кеф - плясках на уместни и неуместни места, краката сами си поиграха. Самите музиканти в началото бяха с леко дезинхибирано поведение, което обясниха с факта, че са пристигнали от Канада преди няколко часа, а домакините веднага ги нахранили с френска храна (което било грешка) и напоили с френско вино (още по-голяма грешка). На втората песен (техните парчета бяха като композиции с многоминутна продължителност) се бяха проветрили и си дойдохме на думата. След виртуозна инструментална интродукция певицата помълча още два такта и попита: Коя беше тази песен? Контрабасистът изтананика и я подсети. На следващата песен тя ни увери : Тази аз съм я писала, думите трябва да са ми по-познати. Това е. Другата седмица съм на Е.Е. На места с хубав изглед и почти без пари.;)

Whatever Lola wants & Lucky (live)

За „Duc des Lombards“ друг път ще ви обясня.

неделя, 11 октомври 2009 г.

Blue moon

С Роси и Мая гонехме влакче за Монмартр. В коридорите на метрото близо до перона се беше свил един цигански чичо със саксофон. На миди фон докарваше много приятно соло , облицованите с плочки стени на коридорите допринасяха за качеството на звука. До пристигането на влака оставаха 3 минути и аз му дадох паричка, за да продължи да свири докато чакаме. Една песен време е и много, и малко. Нашето беше колкото да чуем "Blue moon".

петък, 2 октомври 2009 г.