понеделник, 30 ноември 2009 г.

Зимна градина



В тази песен се разказва какво си пожелава един мъж за зимната градина (нищо, че пее жена, оригиналната версия е писана за Анри Салвадор ... ;) : зелено слънце, дантели, чайници, снимки с морски брегове, рокли на цветя под ноемврийски дъждове и т.н., и т.н.

В момента и на мен ми е най-комфортно над димяща чаша с благовонни масла, но не си пожелавам закуски на пода и самолети "Латекоер". Искам само да дишам нормално през зимата (е, може и един ербюс бонус и гювеч у нас в кухнята:).

Освен фармакологичния подход, прилагам масажи, гимнастики, инхалации и много се надявам най-после да постигна дълготраен ефект.

Преди няколко години пак ме беше задънил един бронхит и получих по-недстандартно лечение - антибиотик и кортикоиди от инжекционни ампули, но за инхалационно приложение. Мъкнех куфара с инхалатора към общежитието под един ситен мартенски дъждец и го изживявах като професионален провал.

За да завърша по-оптимистично, ще се похваля, че вече не се чувствам като тъжно и пребито куче (un chien triste et battu в оригинал), нито пък ми тежи на гръдния кош все едно съм нарамила 60 басов акордеон и 50 литрова раница. Но със сухия студен въздух, градския рейс и чуждите кашлици сме врагове.

И така в зимната ми градина са избуяли едни евкалипти, розмарини, лавандули, миртови храсти и тук там някой стрък мента. Още не съм се сгърчила от толкова терпени, но в будоара като че ли за постоянно се настани една миризма на окултно.

Исках само да уведомя тези, които знаеха за билета, че няма да ходя на You and the night and the music, въпреки перспективата за мюзикхол, такси и топъл скоч. ;)

неделя, 22 ноември 2009 г.

Етюди за многолистно тесто и фурна

Тези неща ги купувам от време на време от ергенския щанд на гастронома. Изработени са от многолистно тесто, увито на вързопче, с различен пълнеж и после печено във фурна. Нещо като банички със сирене, месо и т.н.

Опус 1
Козе сирене на търкалета, домат на филийки, морков на дребни кубчета, магданоз на ситно. Квадратно тесто се завива на писмо с посочения пълнеж и се пече във фурна.

Опус 2
Предварително запържена кайма и настърган кашкавал. Правоъгълно тесто се навива на руло с месната плънка и се пече.

Изпечените до златисто произведения се употребяват топли за предястие или основно, ако менюто е по-леко. Подхождат си със зелена салата или друга свежест.

събота, 21 ноември 2009 г.

Честит празник

Сетих се да честитя ден на християнското семейство на всички венчани, невенчани и все пак семейни, несемейни християни, самотни атеисти и останалите, които хранят симпатии към "The temptations" в шоколадови костюмчета. И да не забравите да си включите басовете!


Each day through my window I watch her as she passes by.
I say to myself, "You're such a lucky guy."
To have a girl like her
is truly a dream come true.
Out of all of the fellas in the world
she belongs to me.

But it was just my imagination
running away with me.
It was just my imagination
running away with me.

Every night, on my knees I pray :
"Dear Lord, hear my plead,
don't ever let another take her love from me
or I will surely die."
Her love is heavenly
when her arms enfold me.
I hear a tender rhapsody
but in reality, she doesn't even know me.

Just my imagination once again
running away with me.
Tell you it was just my imagination
running away with me.
I never met her, but I can't forget her.
Just my imagination
running away with me.

Като стана 55кг, ще се запиша нa хор за госпел.

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Ma liberté de penser

Флоран Пани е поп певец. Прави се на готин като носи черни ризи, кожени гащи и си сплита брадата на плитка. Сам си пише и пее песните. Една от най-популярните е Свобода на мислене. Веднъж се изненадах, че я пуснаха на турнир по състезателни танци (по телевизията :) в категория "джайв". На ритъм съвпада, но по текст не е така безгрижна. Една година честитих с нея студентски празник на бивши съученици от гимназията, обаче не получих отзиви и вече не се занимавам с такива сантименталности по пощата. ;)

Та Флоран Пани по някое време се оженил за индианка от Патагония и се заселил там, но прехождал и до Европа, за да си продава музиката и да записва нова. Не съм чула обаче за компромати на данъчни теми, както се разправяха за ония стар лисугер Джони Холидей, дето искаше да става белгиец и да докара масови самоубийства на фенки. Повечето му авторски неща си приличат, но не са еднакво хубави. Някои са по-хубави : Savoir aimer, Un jour une femme, Chanter ...:)

Из интернета се намират изрезки от концерти, където изпълнява доста сполучливо чужди песни : Amsterdam, Ne me quitte pas ... на по-издръжливите препоръчвам и пълен концерт от "Олимпия" - Флоран Пани пее песните на Жак Брел.

Един ден баба му го попитала кога най-после ще запее с истинския си глас. И той се заприготвял да запише албума "Баритон". Залага на изпечени парчета, което е и предизвикателство, защото всички големи преди него вече са ги изпълнявали - Caruso, Nessum Dorma, La Donna E Mobile ... Кадри от студийните записи на "Баритон" :


Татко, Честит Рожден Ден ! :)

петък, 13 ноември 2009 г.

Перла 6

Започнах да си възвръщам човешките навици и скоро пак гледах телевизия. Вървеше някакъв докторски сериал и се спрях да погледам. Мислех, че е "Д-р Хаус", за когото доста се говореше напоследък. Смачканякът, който играе главната роля, така и не се появи до края на серията, но реших, че може да е "временно отстранен от работа" за специални заслуги. После излезе надпис, че незабавно следва още един епизод от "Анатомията на Грей". И за този сериал бях слушала отзиви, а сигурно съм гледала някоя серия, защото лицата ми бяха познати. Само дето до скоро мислех, че е "Анатомията на Грейс", като Грейс ще е някоя мацка с дълги крака и докторска престилка ... Слуачйно и по друг повод от уикипедията разбрах, че било учебник - като химията на Пол Арно, с която изкарахме първите два курса на вишото. И изгледах три поредни серии на Грей.

Гледах как докторите щедро предписват разни изследвания, предприемат интервенции и никой не пита пациентите дали са здравно осигурени и в какъв размер. Чудех се в действителната практика кога уреждат този въпрос - преди постъпването в болницата и пресяват още на входа или изпращат пациентите с квитанции, защото нали здравето няма цена, но си има стойност все пак. Впечатлих се още от жените от персонала, които развяваха дълги коси и бяха перманентно гримирани. Рекох си, че това може да са американските стандарти за хигиена и красота. Обаче една пациентка, умирающа в продължение на три деноношия, беше начервена през посоченото време! Не видях дали това е заслуга на санитарките или на предания съпруг. "Спешно отделение", също е било бутафорна работа, но имаше повече екшън и не се спирахме за пропуски в декора. Сигурно е имала значение и маята на Майкъл Крайтън. А когато гледах по една кабеларка избелели серии от "Болница на края на града", ми се стори като домашен театър. Книгата беше значително по-убедителна, ама съм я чела последно в седми клас. :)

Може да не се разбира от надрънканото, но беше приятно да вечерям на дивана пред телевизора и филма. Очаквайте скоро дописки за кока-кола, маратонки "адидас" и нови декадентски прояви.

понеделник, 9 ноември 2009 г.

La vie en rose

В неделя вечерта даваха по телевизията филма на Оливие Даан за Едит Пиаф. Филмът излезе по кината през 2007. За Даан чух да се говори за пръв път в малко по-некултурен контекст. Бях на първия болничен стаж, където с други от випуска на аптекарите дебютирахме заедно с двама кардиолози - Оливие и Матийо. Един ден имахме посещение от търговска представителка на фирма за хепарини. Понеже Матийо бойкотираше посещенията на търговските представители, роднините на пациентите и като цяло имаше зъб на световната конспирация, се наложи Оливие да я посрещне. Тя е любезничеше до небесата и когато научи фамилното му име, възкликна театрално : "Като режисьора ?"... Значи имало и режисьор, който избрал Марион Котийар за главната роля заради приликата й с певицата. А може би и заради актьорските й умения - наградена е с "Оскар". Каквато и да е причината, Даан бил намислил да направи голям филм – любовен, музикален, популярен, трагичен, романтичен, един голям филм за Пиаф.

"La vie en rose" разказва живота на Едит Гасион, наречена Ла Мом Пиаф от първия й ''продуцент". Пиаф на арго означава врабче. Ла Мом Пиаф - малкото врабче. Историята е поднесена фрагментирано с много придвижвания напред и назад във времето, и все пак изцяло изтъкана от мизерия и нещастие. Има и години, когато разполага с пари и почитатели, но това пак се случва на фона на война, катастрофи и загуби. Ла Мом е от хората, на които им трябва по един специален ангел хранител, да ги пази от самите тях. Разбира се, тя не съжалява за нищо.

Първоначалният й успех се основава на популярен репертоар - булевардната култура в Париж и досега се самоиздържа. По-късно писаните за нея песни й подхождат безспорно както псевдонима - мелодиите на гласа й, текстовете на характера. Черните семпли рокли за сценични изяви също стават част от образа на врабчето с момичешка фигура. Има един предмет от претрупаните сувенирни магазинчета за туристи, който си служи със символа на Ла Мом Пиаф. В други случаи бих казала, че подобен фетишизъм осквернява протагониста. Този път имах предвид малките латерни, които дрънкат "Живот в розово". Оформени като музикални кутийки, струват 8е, само по арматура - с намаление.

неделя, 8 ноември 2009 г.

Give Me That Slow Knowing Smile

Вече писах за някои гостуващи звезди. Оказва се, че идват да се разпеят на селската сцена преди концертите в "Олимпия". Исках да ви представя Лиза Екдал. Тихо. Завеса!



Последният албум е домашно записан - на видеото се забелязват традиционни шведски чайници, свещи и платове на ситни цветчета. Известно време е живяла в Америка. В момента е на турне из Европа.



Толкова руса и дребна, а така приятно пее с детския си глас. Попитали "Индипендънт" дали белите жени могат да пеят блус. "Тази може" - отговорили от културната редакция. Също така и суинг (още). Ето и малко боса за десерт :



И най-новото авторско (full screen is a must) :

събота, 7 ноември 2009 г.

Много сладко

Долкадвам специално за комитета по храненето, който твърди, че съм с поднормено тегло.

Тази вечер спретнах мишмаш с червени чушки, гъби, остатъци от рататуй (доматена консистенция), яйца и сирене. Десертът беше пак есенен - ошаф от ябълки, сушени кайсии и сини сливи.

Сандра каза, че прекарала вечерта във варене на дюлево желе и прехождане до родилното. Очакват около 400 бебета. :)

неделя, 1 ноември 2009 г.

Baby, it's cold outside

В началото исках само да попитам :

ОБЛЯКОХТЕ ЛИ СИ
ВАТИРАНИТЕ
ПИЖАМИ
?
Но послe се сетих да разкажа за вечерта на Хелоуин. Тази година не беше никак романтична. Бях канена на рожден ден на Клавдия, но отказах по случай кашлицата. После залостих вратата и останах да си кашлям сама в къщата. Нали се стъмва рано, когато пералната приключи и се заех с простирането, се наложи да призова и резервния кураж преди да сляза да простирам в мазето. После не можех да заспя, та си дочетох книгата за вампирите. Обаче миналата година ...

Седяхме с Луиза в хола, нещо не се бяхме навили за соушълазин' и зяпахме някакво музикално предаване по телевизията. Тя беше извадила едно домашно пино де шарант от дядо й. Това е местен специалитет с коняк, по-близък до ракията, отколкото до виното. Настроението беше подобаващо и припявахме, където се случеше да знаем думите на песните от телевизора. Вечерта беше напреднала, когато на френския прозорец (или остъклената врета), който гледаше към пътя, се почука. Морис беше довел цяла тумба малки негърчета, маскирани с подръчни средства. В тъмното костюмите много не се открояваха, по-скоро им светеха очетата и зъбетата. Оказа се, че като домакини трябва да им подадем сладкиши и бонбони. Само че ... такива хранителни стоки не се намираха в нашата моминска кухня. Дребни плодове също нямах под ръка, само три първокласни тикви (Луиза ги носеше от пазара и ги преработваше на пюре). Сетих се, че ни бяха останали едни карамелени бонбони, които Ан беше донесла, когато идва на гости. Побързах да ги донеса от мойта стая, за да не бавя децата и да се откажат от песните. Нали коледарите така правят - стихче, песничка за отплата на вафлите. Обаче те си прибраха карамелите и тутакси се изпариха. Разбра се, че сами ще си пеем и затворихме вратата преди топлото да е избягало и то на пътя.

Ето и една рецепта, която намерих на рекламния сайт на пино, за да не си помислите, че е несъвместимо със сладкиши :

Продукти за пълнежа : 8 круши, 50 гр. захар, 70 цл. бяло пино, 50 гр. масло.
За тестото : 150 гр. брашно, 150 гр. масло, 150 гр. бадеми на прах, 150 гр. грис, 150 гр. счукани орехи, 4 гр. сол.
Крушите се обелват и изчистват от семките, нарязват се на едри кубчета и се запържват в маслото. Добавят се пино и захар и се оставят 30 минути на котлона до изпаряването на пино (може да си правите инхалации, за да не се прахосва пино).
Тестото се приготвя като се смесват брашното, размекнатото масло, солта, захарта, смлените бадеми и счуканите орехи. В рецептата не се споменава какво се случва със 150-те грама грис. Предполагам, че все пак се слагат в тестото за попиване на мокрото от крушите.
Крушите се подреждат на дъното на тавичка и се покриват с тестото. Пече се на 200 градуса за 20 минути. Поднася се с чаша добре охладено бяло пино.