Незабележимо - като скръб - лятото - свърши бавно. Прекалено незабележимо - за да изглежда коварно. Една пречистена тишина - дълъг здрач и силуети. Природата прекарва - сама - следобедите иззети. Чужда изгрява сутринта - досадна - и вежлива - като гостенка - която стои - а трябва да си отива. Тъй - без да полети с криле - без кораб - да му помага - нашето лято - с лекота - в красивото избяга. Е.Д.