Lisko & Roshko

Лиско и Рошко са кучетата от нашата улица. Те не са бездомни. Имат си къща, само че циганска, така че никой не ги разхожда на каишка, ами си излизат и влизат, когато си поискат. Аз ги кръстих така, иначе може да си имат други имена. Лиско е с червеникава, права, по-скоро къса козина. А Рошко е просто рошав. И двамата са големи, представете си кучета с размери на немски овчарки. Рошко е малко по-голям и е възрастен. Винаги се движи бавно. Не съм ги виждала да се бият с други кучета или да лаят по колите. Понякога лаят през улицата на кучетата от градинката пред читалището. Тези читалищните са от друг контингент - лаят по МПС-та и май са официално бездомни. По два пъти на ден минавам пред къщата на Лиско и Рошко, по-често ги няма на поста, ходят по някакви си техни работи, или пътната им врата е затворена. През лятото имах ухапвания от бълхи по босите крака, мисля, че са техни. Тази сутрин заварих Рошко на необичайно място. Беше се настанил на дувара и се припичаше на слънце. На такива високи места обикновено котки се забелязват. А дуварът е поне 1м65, защото аз и на пръсти не виждам какво има в двора, не е измазан, руши се тук-там. Може би от вътрешната страна на оградата има лесен начин да се качиш. Както и да е. Изглеждаше величествен като лъвовете на Съдебната палата.