L'amour est un oiseau rebelle/ Love is a mutinous bird

1. Произшествие в „Сан Суси“ – Агата Кристи (N or M by Agathe Christie)
2. Ана Каренина – Лев Толстой (Ana Karenina by Leo Tolstoi)
3. Самарканд – Амин Малуф (Samarkand by Amin Maalouf)
4. Малка къща в прерията – Лора Инголс Уайлдър (Little House On The Prairie by Laura Ingalls Wilder)
5. Заедно – Анна Гавалда (Ensemble c’est tout by Anna Gavalda)
6. Вино от глухарчета – Рей Бредбъри (Dandelion Wine by Ray Bradbury)
7. Посестрими в занаята – Тери Пратчет (Wyrd Sisters by Terry Pratchett)
8. Златно сърце – Калина Малина
9. Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет - Робърт М. Пърсиг (Zen and the Art of Motorcycle Maintenance by Robert Pirsig)
10. Разкажи ни за пуйката, Джо – Алан Маршал (Tell Us About the Turkey, Jo by Alan Marshal)


Направих списъка точно според инструкциите – без да мисля дълго, просто първите десет, които са ми на сърце. За да съм честна, след като прочетох моите първи десет заглавия, половината се оказаха на детски книги. Не съм ги чела само в детска възраст, но така се получи. Реших все пак да зачеркна „Емил от Льонеберя“ и да сложа на негово място нещо за възрастни. Така се появи в списъка „Самарканд“. Извинявай, Емиле, „ти ни си лошу мумче“ , както би написала майка ти.

Някой по веригата беше споделил, че може да изглежда снобско да публикуваме списъци от заглавия. Не съм съгласна за снобизма. От една страна, популяризирането на четенето не намирам за снобско, а само за просветно дело. От друга – ако сме преживяли чрез прочетеното, ако ни е научило на нещо или по някаква друга причина се е закотвило в паметта ни, защо да не го споменем, пък било то и най-клишираното или нестандартно заглавие.

Четенето за мен е едно от нещата от живота (това не е препратка към Пол Гимар :). Дори да не ви известявам чрез статусите си какво чета и как се чувствам в момента, аз все пак чета нещо и се чувствам някак си. Не, нямам постоянно книга на нощното шкафче, защото четенето не се случва само в спалнята, както и в спалнята не е само за четене. Има седмици, през които не чета нищо, и други, когато съм на няколко литературни фронта едновременно. Не съм се научила да чета скандално рано, въпреки че правех някои спонтанни опити да го правя от дясно наляво. Не съм сигурна за Първата Ми Книга.

Спомням си, че когато постъпвах на 10 в „Пирогов“ по пижама и без гащи, носех под мишница „Романи за деца“ на Ерих Кестнер. Медицинската сестра, която ме придружаваше в асансьора, отбеляза, че ми била много дебела книгата. На изписването вече четях „101 далматинци“. После в една пловдивска болница постъпих с продължението на „Отнесени от вихъра“, но пък там не се задържах и си го дочитах вкъщи. Всъщност, „Отнесени от вихъра“ го четох малко рано за възрастта си и ми хареса, докато „Спасителят в ръжта“ на 12 ми се стори голяма тъпня.

Чела съм и комикси – много са поучителни, честно. Изпитвам предпочитание към историите с патоците пред тези с Мики Маус. Въпреки че понякога ми става жал за Доналд, за дето Дейзи все го бие с дамската чанта по главата.

Криминалета – не можех да заспя след едни кратки разкази на Конан Дойл за окултното. От Агата Кристи пробирах историите с мис Марпъл пред тези с Еркюл Поаро. Когато си правех портрет за кореспонденцията с непознати другарчета пишех, че обожавам криминални романи. Бях се вманиачила да чета и на училище по време на час. Имаше едно много дискретно томче на Едгар Уолъс в мини формат, супер за четене под чина. Разказваше се за едни китайци (Тайната на ключа)...

Скоро си гледах в дипломата за средно образование огромния (на фона на другите предмети) хорариум по философия. За съжалание нищичко не си спомням от тези часове, освен как чета Рей Бредбъри, докато господинът изпитва съучениците. Той дипломатично се правеше, че не забелязва с какво се занимавам. Само веднъж ми конфискува Емили Дикинсън, но предполагам не за назидание, а от любопитство да разгледа двуезичното издание.

Три тома на Хари Потър в актива, един от серията с вампирите и доста от Паулу Коелю.

Предпочитам любовните романи от старата школа (Даниел Стийл и Сидни Шелдън) пред чиклит-а (така и не довърших втория том на Бриджит Джоунс). В библиотеката на монахините имаше дискретно подвързани с кожа и без заглавия томчета. Пред тях „Кентърбърийски разкази“ се оказаха праведно четиво.

В задръстванията около „Дефанс“ се научих да чета в автобуса, докато се мъчех с една саморазпадаща се версия на „Моето семейство и други животни“, от която хвърчаха страници. После правех така и на път за Камбаните с книги от Александра Маринина.

Е, чела съм някое и друго томче от основоположника на латиноамерикансия поетически авангардизъм, т.е. Хорхе Луис Борхес, дневника на братята Гонкур, „Закуска в Тифани“ и „Нежна е нощта“. От френската школа обичам искрено Анри Троая заради формата и Екзюпери заради съдържанието (имам предвид всичко без „Малкия принц“).

Има и други, знайни и незнайни, които със сигурност са оставили отпечатък или пък просто са се изпарили като уроците по философия. На полицата чакат ред два тома „Рамбо“, „Сбогом лято“ и една тухла от Хенри Джеймс. В момента съм заета с Джон Голзуърди и третия му том на „Сага за Форсайтови“.

Но да се върнем на първите 10. Както обясни Мая за операта „Кармен“ – „това е единствената опера, която мога да слушам с удоволствие от първата до последната нота“. Та и моите избраници са такива – мога да ги препрочитам от първата до последната буква, но защо, кога и как – следващия път. :)

Видеото се гледа след 30-тата секунда до 4:45.