неделя, 11 октомври 2009 г.

Blue moon

С Роси и Мая гонехме влакче за Монмартр. В коридорите на метрото близо до перона се беше свил един цигански чичо със саксофон. На миди фон докарваше много приятно соло , облицованите с плочки стени на коридорите допринасяха за качеството на звука. До пристигането на влака оставаха 3 минути и аз му дадох паричка, за да продължи да свири докато чакаме. Една песен време е и много, и малко. Нашето беше колкото да чуем "Blue moon".

5 коментара:

  1. Карлсон от покрива14 октомври 2009 г. в 9:32

    Виж колко са различни хората! Този епизод се беше изпарил от главата ми яко дим. Но пък няма да забравя витата стълбичка на триумфалната арка и магазина за супер префърцунени метли :)

    ОтговорИзтриване
  2. И аз рискувах да го забравя бързо-бързо, та си го записах. Дали да не се снабдя с една метла за чеиза?

    ОтговорИзтриване
  3. Докато прослушвах "Блу муун" се подсетих да си припомня и "Блу скайс", ама родстюартската версия, дето се напиня артистично и се чекне около микрофона на сцена от тип "Сан РемО":

    http://www.youtube.com/watch?v=nyuEoP_LeX8

    ОтговорИзтриване
  4. Карлсон от покрива16 октомври 2009 г. в 7:06

    По повод метлите - една такава не е от първа необходимост, но може неочаквано да ти сгрее душата. Ако те сърбят ръцете, купувай! И за да не се окаже, че насърчавам прахосничеството, ето ти и противоотрова:

    http://natisparite.com/?p=1750

    Целуфки!

    ОтговорИзтриване
  5. Стоян, тенк ю.

    Карлсон, чуденето за метлите беше смешка.:)

    ОтговорИзтриване