С Роси и Мая гонехме влакче за Монмартр. В коридорите на метрото близо до перона се беше свил един цигански чичо със саксофон. На миди фон докарваше много приятно соло , облицованите с плочки стени на коридорите допринасяха за качеството на звука. До пристигането на влака оставаха 3 минути и аз му дадох паричка, за да продължи да свири докато чакаме. Една песен време е и много, и малко. Нашето беше колкото да чуем "Blue moon".
Виж колко са различни хората! Този епизод се беше изпарил от главата ми яко дим. Но пък няма да забравя витата стълбичка на триумфалната арка и магазина за супер префърцунени метли :)
ОтговорИзтриванеИ аз рискувах да го забравя бързо-бързо, та си го записах. Дали да не се снабдя с една метла за чеиза?
ОтговорИзтриванеДокато прослушвах "Блу муун" се подсетих да си припомня и "Блу скайс", ама родстюартската версия, дето се напиня артистично и се чекне около микрофона на сцена от тип "Сан РемО":
ОтговорИзтриванеhttp://www.youtube.com/watch?v=nyuEoP_LeX8
По повод метлите - една такава не е от първа необходимост, но може неочаквано да ти сгрее душата. Ако те сърбят ръцете, купувай! И за да не се окаже, че насърчавам прахосничеството, ето ти и противоотрова:
ОтговорИзтриванеhttp://natisparite.com/?p=1750
Целуфки!
Стоян, тенк ю.
ОтговорИзтриванеКарлсон, чуденето за метлите беше смешка.:)