сряда, 14 октомври 2009 г.

И Господ слезе да ни види

Така се казваше един филм, сниман по някои по-затънтени места на нашата родина. Гледала съм откъси по маршрута на теснолинейката, където актьорите ползваха атрибути като дамаджани и акордеони за по-автентично, респ. по-смешно. Най-смешно е, ако сами сте се возили на теснолинейка с весела компания (станахме в седем, събрахме се в осем ...) Та се сетих за това заглавие по случай концертите на Големите Звезди, които от известно време огряват и по българските стадиони и зали. Билетите се разпродават предварително, може би има и черен пазар, блогъри ни осведомяват как се чувстват преди, по време на и след концерта. Миналата година по време на столичния ми престой (разбирай турне:) гостува в София и бразилката Елиане Елиас. Тогава не отидах на концерт, но от радио ДжазФм така нахвалиха събитието, та ми дадоха да разбера, че трябва да съжалявам, ако не и да се посрамувам. Пропуснах да уточня за невозилите се на теснолинейка, че тя спира и в Банско, където през август редовно изпада по някоя звезда.

Тази есен в селското читалище се заформи силен сезон. И ще гостува Елиане Елиас. Обаче за настройване на ушите първо отидох да послушам Моли Джонсън. Имаше още два концерта, които ми се сториха интересни, но реших, че с толкова позволени неща рискувам да се превърна в един Онегин и да тръгна по дуели.

Изобщо не съм се унасяла като на онзи концерт в консерваторията, когато с много усилия изтраях до антракта, а преди това заспивах два пъти. На този концерт беше голям кеф - плясках на уместни и неуместни места, краката сами си поиграха. Самите музиканти в началото бяха с леко дезинхибирано поведение, което обясниха с факта, че са пристигнали от Канада преди няколко часа, а домакините веднага ги нахранили с френска храна (което било грешка) и напоили с френско вино (още по-голяма грешка). На втората песен (техните парчета бяха като композиции с многоминутна продължителност) се бяха проветрили и си дойдохме на думата. След виртуозна инструментална интродукция певицата помълча още два такта и попита: Коя беше тази песен? Контрабасистът изтананика и я подсети. На следващата песен тя ни увери : Тази аз съм я писала, думите трябва да са ми по-познати. Това е. Другата седмица съм на Е.Е. На места с хубав изглед и почти без пари.;)

Whatever Lola wants & Lucky (live)

За „Duc des Lombards“ друг път ще ви обясня.

1 коментар:

  1. Шугър, ходи повече по кончерти, та да може по-често да пишеш такива хубави смешки.:)

    ОтговорИзтриване