Puttin' on the Ritz

Скапаната Астрид и още по-скапаният Фред са ни съседи. Те са първи по светските събирания и състезания по снобария и от толкова ангажименти нямат време да си купят сол. Тротоарът пред тяхната къща се е заледил, а общинският циганин с кофата с луга обслужва само пред театъра. Преди прескачахме мините, оставени от кучето на Фред, а сега неволно се упражняваме в степче.

Поличух покана от задругата на студентите по фармация от нашия факултет за празнично преброяване на випуска. Събирането ще е в една зала на стадиона (на виолетките, не на ръгбистите), където преди три години с Каролинка и компания се дегизирахме като Дъ Блус Брадърс за изпълнението на Everybody needs somebody to love.

Мислех да се свържа с музикалния редактор, този път не съм мераклийка за свирня, ами ми се върти в главата една песен на Шарл Азнавур, която само чака да бъде преправена : Viens voir les pharmaciens, voir les magiciens qui arrivent... Мислено прехвърлям и наличните рокли с чуденката с коя не съм се представяла пред югозападното общество. След празниците по магазините ще пуснат с намаления непродадените новогодишни тоалети. Имам и една нова необличана, както и известни опасения, че е малко бебешка. Ще трябва и наметка, че около 29 януари нощите са все още прохладни. Супа трупа ...

Елхи

По случай коледните приготовления се сетих да напиша за няколко елхи. Под 'елха' обобщавам коледно дърво с украса, няма да изпадам в таксономични подробности за разликата между бор, ела, елха и елша, кипарис и туия, елен и лос, ...

Вчера видях един баща и две деца да пренасят елхата от магазина до дома. Бащата беше подхванал елхата от единия край, а за другия се бяха щипнали децата - уж да помагат. Децата бяха дребни и се спъваха от клоните, които се влачеха по земята, и така бащата влачеше елхата и двете деца. Фигуралната композиция се спираше през пет метра за престрояване на децата и почивка на бащата. Много мила процесия, но не посмях да ги снимам.

Другата елха е от фаойето на партерния етаж в работата. Невисока и украсена умерено, беше подредена до креслата за чакащи. Проблемът идва от креслата, които са тапицирани с червен плюш, а дървената част е боядисана в златно. Край този разкош елхата, макар и украсена, излеждаше като стажантче от провинцията, дошло на интервю. ;)

И третата елха, за която се сещам като неуместна, е от интензивното отделения в една болница. Беше построена на средата на един коридор, където хвърчаха носилики с хора, които си стискат душата в зъбите, и всяка спечелена минута е животоспасяваща. Елхата затрудняваше движението и противно на добрата клинична практика се кипреше на това централно място с недезинфекцираната си украса.

Не съм украсила будоара, но откакто започна да ми задобрява на дробовете, и на душата ми просветна. Ходя на работа като война на светлината - с радост и без вина.

Малкият Никола и големият Париж

Скоро не съм започвала писание с "Имаше един филм ...". През септември излезе първият игрален филм за малкия Никола, чиито истории досега се разказваха само на книги в текст и картинки. Малко преди това - в началото на учебната година - канцеларските книжарници се напълниха с ученически пособия с щампован Никола. Имаше и специална емисия марки. Исках само да ви предупредя, че не съм гледала филма, но е добре да му се даде шанс, колкото и вярно да сме наизустили първоизточника. И да предупредя най-правоверните, че от време на време излиза по някой 'неиздаван досега случайно намерен от внуците ръкопис' и има с какво да се наваксва. ;)

Сега за Никола Саркози, когато бил малък. Роден е в Ньоий сюр Сен - западното предградие, където се плащат най-високите данъци. Всъщност, след изборите Саркози отказал да спи в Елисейския дворец, и досега държи апартамент в Ньоий, а понеже си избира високи жени, не личи и много да е пораснал. Та когато бил момче, легендата разказва как след училище работел в един цветарски магазин. Моят източник на легендата не знаеше дали този стаж е бил с цел припечелване на пари или усъвършенстване на ухажорските умения. Магазинът обаче се намирал в съседство с централата на тогавашната водеща френска фармацевтична компания. Познанството на Никола и Жак е от онези времена. Източикът не уточни дали Жак е поръчвал букети за работничките по случай осми март или по частни афери. В речта си по време на церемонията по връчването на Ордена на почетния легион Никола споменава за старата дружба. А Жак му връща жеста с признание как Никола от малък имал заложби за женкар, пардон за напредничав предприемач.

Така напорист се оказал и големият му син - Саркози Младши. До преди няколко седмици джанкаше общественото мнение като искаше да оглавява бизнес квартала "Дефанс". Оскъдният му опит, като обратно пропорционален на мерака, създаде нова група във фейсбук "Аз съм по-дипломиран от Жан Саркози". Последният още не е изкласил Сорбоната.

Има и друга история за Никола, който не расте. Когато пътували с Карла до Америка по частен повод (концерта в чест на Мандела, където мадам пропяла въпреки дадения обет за мълчание поне един мандат), на митническия контрол се представили с фалшиво име - господин и госпожа Мом (фр. дете). Информацията не закъсняла да се процеди до медиите.

Най-новата лудост на Никола Саркози е Големият Париж. За момента страницата е само на френски. Преди много, много години Париж се помещавал на едно островче. Постепенно му отесняло и сега заедно с предградията събира 20% от населението на Франция, което пък работи като 1/3 държава (следва).