Puttin' on the Ritz

Скапаната Астрид и още по-скапаният Фред са ни съседи. Те са първи по светските събирания и състезания по снобария и от толкова ангажименти нямат време да си купят сол. Тротоарът пред тяхната къща се е заледил, а общинският циганин с кофата с луга обслужва само пред театъра. Преди прескачахме мините, оставени от кучето на Фред, а сега неволно се упражняваме в степче.

Поличух покана от задругата на студентите по фармация от нашия факултет за празнично преброяване на випуска. Събирането ще е в една зала на стадиона (на виолетките, не на ръгбистите), където преди три години с Каролинка и компания се дегизирахме като Дъ Блус Брадърс за изпълнението на Everybody needs somebody to love.

Мислех да се свържа с музикалния редактор, този път не съм мераклийка за свирня, ами ми се върти в главата една песен на Шарл Азнавур, която само чака да бъде преправена : Viens voir les pharmaciens, voir les magiciens qui arrivent... Мислено прехвърлям и наличните рокли с чуденката с коя не съм се представяла пред югозападното общество. След празниците по магазините ще пуснат с намаления непродадените новогодишни тоалети. Имам и една нова необличана, както и известни опасения, че е малко бебешка. Ще трябва и наметка, че около 29 януари нощите са все още прохладни. Супа трупа ...