събота, 16 януари 2010 г.

Звънката китара

Скоро не бях перглеждала музикалния афиш, но от рейса засякох '100 години Джанго' за идния понеделник. Минах през театъра, обаче от касата казаха, че билетите са разпродадени, евентуално да ме добавят в списъка с чакащите. Съгласих се, което не ми даде надежди, защото вече имаше три страници с чакащи. Докато следобедната ми дрямка не беше прекъсната от телефонен звън. Касиерката от театъра предлагаше допълнителни места на допълнителни столчета на половин цена. O ке, бейби. До понеделник. Тези допълнителни столчета ги знам от концерта на Елиане. Трябва да са били удобни, спомням си, че един зрител се беше излегнал на две такива (сигурно е бил платил за цял билет ;). За всеки случай ще си взема бинокъла.

Ето малко захранка и за вас. Оскар Алеман е аржентински мангалчо, съвременник и колега на юбиляра, свири за Жозефин Бейкър в "Cafe de Paris".

1 коментар:

  1. Да добавя за душманите - амфитеатрално подредените седалки в залата бяха отстранени и на плоския под заварихме кръгли маси и столове. Интериорът беше почти като в кабаре, изкуствени звезди висяха от тавана, край стените красяха 'куклени инсталации'. Облечени в почти единно черно чевръсти келнери ни сервираха сандвичета, а някои по-предвидливи дами извадиха от чантите си запаси от мандарини и маринована риба, с който и аз бях почерпена.

    Три триа ни развличха, между които се отличи и Внукът на Джанго. На места музиката наподобяваше повече джаз, отколкото мануш, но изпълненията до едно бяха виртуозни.

    Сред публиката имаше и представителна извадка (с бели ризи и сресани назад лъскави коси) от циганския катун на Коломб. Всички задружно ръкопляскахме и получихме в замяна бисове, а на излизане си закупих последния диск на Rosenberg Trio.

    Л.Х.

    ОтговорИзтриване