петък, 5 март 2010 г.

Принцът на Персия

Миналата седмица учениците бяха във ваканция и докато хазаите отлагаха пътуването към острова, за който се носеха слухове, че е наводнен от ураган, им гостуваха внуците – на 5 и 7 години. Останаха и да преспят, което си е цяло събитие в детския календар. Големият е в първи клас и започва да учи английски. Естествено, не повярва на баба си, че някога е била учителка точно по английски. А малкият ми е фен. Същият, дето миналото лято се представи в малките часове по гащи в мойта стая с молба да „поспи при мен само за малко“.

Друг път вечеряхме двамата един срещу друг на масата в кухнята и той много се стараеше да поддържа разговор, след като баба му напомни, че е на маса с дама. Разговорът, който моят кавалер водеше, го караше да изостава много в гребането на рохкото айце. По едно време бабата му взе лъжицата и сръчно взе да му тъпче в устата, но той се засрами и с пълната уста се възпротиви да не го храни. Тя схвана забележката и допълни„Все едно си на две години“. А той и отвърна снизходително – „Все пак съм на четири“. За да стопи съвсем възрастовата разлика, баба му обясни, че вече може да казва, че е на пет. Рожденият му ден бил само след три седмици. До края на вечерта слушахме списъците с желанията за подаръци.

След като преспахме всеки в леглото си, стана време да ходя на работа. От банята на долния етаж се носеше музика от електронна игра с ориенталски мотивчета. Сетих се, че по едно време и аз имах едно демо на „Принцът на Персия“ на телефона, което си беше малко по-разчупена версия на „Каратеката“. Принцовете, чийто баща е арабин от предградията, се бяха наспали и вече играеха, но за да не събудят другите, се бяха усамотили в банята. Всъщност само големият е бил там. Срещнах моя принц по стълбите бос, но облечен с пижама и въоръжен с пластмасов зелен меч – отиваше някъде и той по работа. Пожелахме си приятен ден. Видяхме се само за малко вечерта, когато го товареха в колата заедно с дрехите, сиропа за кашлица и автомата. Мечa оставил на баба си. Предишния път си беше забравил едно изкуствено говно.

4 коментара:

  1. Сладур е Принцът:)
    Ан.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, не знам обаче откъде тези симпатии. Не съм му обръщала специално внимание. Само веднъж му обяснявах какво е микроскоп.

    ОтговорИзтриване
  3. Браво мишоче за разказа, бърша си сълзите от смях. И все едно за клонинг на Оскар се отнася.
    Росето

    ОтговорИзтриване
  4. Хихихих! Смях се много. И още ми седи една идиотска усмивка на лицето. Сигурно до довечера ще ми грее.
    BTW Принца на Персия ми е един от любимите герои.

    ОтговорИзтриване