Закъснях с новогодишните поздравления и пожелания. Твърде много време отделих на сбогуването със старата година, на студуване и спане. Старата беше наситена със събития, хора и места. Такива интензивни периоди създават спомени, това не отричам.
Имаше една такава 1994, когато ме оперираха от апендисит, а Любен Беров от сърце.:)
След няколко месеца училището празнува грандиозна сто годишнина и ни скъсаха от репетиции, песни и танци.
После дойде ред да сменяме училището и имахме изпит за математическата паралелка на новото училище. Тъкмо бяха излезли резултатите и с татко се похвалихме на поп Тошко, че съм приета. Тогава той ме пита задачата за риба и половина струва лев и половина, а моя милост се смути и я обърка.:):)
И за десерт преди ваканцията ме записаха на един конкурс за деца цигулари, където се конкурираха възпитаниците на музикалните училища и детските музикални школи. Във фоайето на хотел Ален Мак в Благоевград един възпитаник на музикалното училище твърдеше, че времето прекарано в свирня за деня трябва да бъде пропорционално на опита. През първата година свириш по един час на ден, през втората по два и така до края на света.
Ходихме и на море през лятото на 1994 след паузата на няколко икономични години. После разбрах, че било с цел заякчаване, защото с 26 кг се оказах сред най-ситните в новата математическа паралелка. Само едно момиче от класа беше също толкова слаботелесно без скорошни изгледи да й купуват сутиен. Но затова пък й бяха обещали ролкови кънки, като стане живо тегло 30 кила.
И пак през 1994 котката Бела се окоти на стълбите. А може би се случи през 1995?
Та именно след такива интензивни периоди се полагат дни на предвидимо еднообразие в името на хармонията и вселенския мир. А каквото идва даром, редно е да бъде оценено. Настроението е ежедневно без да бъде прозаично. Като божата кравичка на прозореца на Ерих Кестнер, която го радвала колкото околосветско пътешествие (нали това е постинг с детски референции).
За новата година не пожелавам, а направо предлагам да си поставяме само изпълними цели. За да сме удовлетворени и успeшни. И тъй като на изпълнени цели се полага бонус, все едно още от началото са били заложени по-високи.:)
Въпрос на точни сметки.:):):)
По-горното парче се казва "Как да ти кажа сбогом". Най-после се сбогувах със старата година. Но само да кажа една клюка за новата. След оттеглянето на Янко Миладинов, ръководството на биг бенда на българското национално радио поема Антони Дончев. Сбогом, суинг. Здравей, осемдесетарски джаз!
Години, години – колко отдавна беше 1994 година, а я помня сякаш бе вчера. Толкова много неща ми се случиха тогава.
ОтговорИзтриванеВ личен план – тогава за втори път в живота си смених града, в който живея.
За първи път сам ходих на море.
За първи път работих срещу заплащане – продавах вестници. Два месеца и половина, през лятото, всеки делничен ден ставах около 5:45 сутринта, закусвах с татко взимах един голям картонен кашон и слизах на улицата да чакам дистрибутора на вестници. Получавах на консигнация около 200 бройки от 20 вестникарски заглавия, натоварвах се на автобуса и заминавах да ги продавам на портала на завода, в който работеше татко.
Четях вестниците и ги продавах докато не ги продам – към 14:00 часа. После ако имах късмет някой ме закарваше до града, ако нямах слизах пеш – пет километра в жегата с почти празния кашон в ръка.
Спечелих към 600 лв. общо – не бяха малко пари, можех да си купя приличен велосипед бегач и чифт маратонки. Вместо това сглупих да ги внеса на срочен влок та да печеля от тях до следващото лято, но ... Инфлацията ги изяде и на следващото лято с тези пари успях да си купя само едно чудно хубаво дънково яке и едни утра удобни дънки. Якето още стои в килера уж за зор-заман, а всъщност за спомен.
В същата тази година и аз и родителите ми надробихме още куп грешки. Татко ме подтикна да се запиша не в електро специалност, да не ме сравняват с него и с брат ми. Вместо това ме записа в хайтек техникума по Електроника – та да съм актуален и в най силната специалност. Резултата беше четири почти загубени години и тотална каша в главата ми.
После пък хлътнах по едно „уж красиво същество” – трябваше да минат цели три месеца, докато зацепя, че „красотата” изобщо не е важна. И че истинската красота е невидима за очите, но този урок го научих доста по-късно.
В същата тази година България стана четвърта на световното първенство по футбол и стана чудо дори тези, които като мен хич не се интересуваха от футбол на скачаха от радост и излизаха по улиците радваха се и прегръщаха хората наоколо. Така всички бяхме зажаднели за добри вести. Все още бяхме много и вярвахме в мечти и идеали. Аз вярвах, че ще се влюбя, че ще започвам ново по-добро начало, че ще науча занаят, че ще порасна ... вярвах, и че парите, които съм изкарал ще се множат в банката. И родители те ми вярваха и хората наоколо вярваха. Всички вярвахме, че най тежкото е зад гърба ни, че идват по-добри дни.
Нататък няма да разказвам, че ще ревна, а полза от това никаква.
Толкова отдавна беше 1994 година – преди 17 години
goran.blog.bg
Бил съм едва на 14 години
ОтговорИзтриванеГоран
Музичката чудна и симпатична:-)
ОтговорИзтриванеЩе си копна линка:-)
Горан
Янко хубаво се оттегля на заслужен отдих, ама защо ни остави в лапите на този... този..., хайде, като не мога да кажа добро, няма да кажа нищо.:)
ОтговорИзтриванеБиг Рьощи
Почивка си трябва от всяка работа. Въпроса е когато ти трябва почивка от почивката .. хаха е тогава е лошо ;))))
ОтговорИзтриванеМишле, зарадвай верните ти фенове с някой нов бисер, а може и просто с приятна мелодия, която да си повъртим вечерно време.:)
ОтговорИзтриванеБиг Рьощи
Обещавам.:)
ОтговорИзтриванеКриспи Бейкън