Хоп-троп

Вчера вечер на качване в натъпкания влак на метрото като че ли ми се счу весела музика, но за кратко, после вратите затвориха с трясък, влакът потегли и затисната между палтата, не можех да се озърна и да уточня откъде идва музиката. На следващата спирка повечко хора слязоха, освободи се място и видимост – един чичо се возеше седнал, в краката му багаж в чанта от сезал, а в скута му – касетофон, който свири сръбско. Чичото потупваше леко с краче по пода в такт с музиката. Нали разбирате – нищо общо с онези младоци с отегчени физиономии, смартфони в джобовете и слушалки в ушите. За тези, които не успяха да си представят, оставям жокер - една хитачка от 1991.

Танго и дюли

Изчаках ви благородно няколко дни да си напишете коментарите по предишната публикация, но такива не се появиха, така че преминаваме нататък.

Както си гледах реклами на кампанията "Фортисимо Фамилия" се натъкнах на едно съвместно парче на Веско Ешкенази и Печенката, а именно:



Забелязах в клипа някои много симпатични подробности като саксия с розмарин на прозореца и дюлево сладко за палачинките. Може и да не е било точно от дюли, но би могло.:) Допълнително задоволство и хармония внасят готварските движения в такт с музиката. Тук вметвам, че ако човек разполага с приятно хлъзгав под в кухнята, може да си врътне един линди съркъл винаги, когато му се прище, докато готви.

Това е рандеманът от събота - желе, сладко и мус от дюли. Догодина на "Бурканиада"...

След тангото и домашното консервиране се подсетих за един семеен филм, който гледах преди много, много време - "Тангото на Рашевски" (времето, когато карах колело с кошница и гледах европейско кино, не се отричам три пъти от миналото, все още препоръчвам филма :):

Кантора "Митрани" feat. Тарт "Татен"

Напоследък е доста модно да се издават в общ сборник теми, които привидно нямат много общо. Видях такива календари на жени по гащи и сирене, както и на мъже по гащи и котки. По тази формула държа да ви представя в обща статия есенния десерт тарт "Татен" и миналогодишния сериал "Кантора Митрани". Общото между двете са задръжките. Както хората, които опитват Татен, не могат да се ограничат до едно парче, така и аз гледам по няколко поредни серии на "Кантора Митрани" през Youtube.

Филмът се състои само от 12 епизода (крайно недостатъчни!), на първите два режисьор е Виктор Божинов. В актьорския състав ще видите Любомир Младенов в ролята на адвокат Митрани (ако лицето е позабравено, то веднага ще разпознаете гласа му от многобройните дублажи) и Меглена Караламбова като негова секретарка, т.е. гопожа Табакова. Споменавам ги на първо място, тъй като пресъздават образите си с изключителна класа и завладяваща харизма. Екипът се подмладява от асистента на стария адвокат, неговата годеница и една новопостъпила и току-що завършила колега адвокат. Тримата, естествено, са забъркани в любовен триъгълник.

Сред постоянното присъствие е и кучето-водач на адвокат Митрани - Зиги. Както правилно разбирате, адвокатът е незрящ, откъдето и репликата на Митрани към Табакова: А сега да пристъпим към любимото ми занимание - аз пия кафе, ти ми четеш "Държавен вестник".

Сериалът е по-скоро криминален, отколкото адвокатски, въпреки че силно разчитат на опита на стария адвокат, който нямал загубено дело от 1980 година. Освен със заплетени юридически казуси, екипът на Митрани се занимава и с откровено криминални случаи.

Завръзката на всеки епизод се развързва за 45 минути, така че можете да ги гледате на разбъркано. Така обаче рискувате да пропуснете развитието на главните герои, както и детайли от любовния триъгълник. Въпреки че точно любов почти не се наблюдава, за сметка на върнати годежни пръстени и затръшнати врати.

Казусите, за добро или лошо, са извадени извън времево-пространствения континиум, и е възможно да не ви се сторят типично български или съвременни, но това си е ваш проблем. Аз ги харесвам. Защото така. И заради смешките, които им се получават много добре.



Ето и рецептата на тартата Татен, много хитова този сезон:

http://www.kulinarno-joana.com/2010/05/tarte-tatin/

Особено ако консумирате тартата непосредствено след печенето (разбира се след като изчакате лекичко да поизстине, никой не цели да си изгорите езиците), ще се насладите на букет от аромати. Препоръчвам ябълките да се поръсят предварително с малко ром и канела, които допълват закачливо карамела и ябълките.