неделя, 13 септември 2009 г.

Това не е чесън



7 коментара:

  1. Карлсон от покрива14 септември 2009 г. в 0:29

    Благодаря за уточнението... Не бих разпознала смокините и под носа да ми ги тикнат, не че това е повод за хвалба :(

    ОтговорИзтриване
  2. Здрасти и от мен :)
    И аз си помислих, че са смокини, брахме тука вчера едни... :)

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей, Гоа. Ти хубаво се обади и похвали какво си брал, ама рецепта за сладко не казваш. Бързо да питаш Ганима как го вари!;)

    ОтговорИзтриване
  4. Тя не вари сладко, по-скоро аз бих могъл да ти кажа ;)
    Сладкото от зелени смокини е едно от най-страхотните сладка, които съм вкусвал. За съжаление трудно се намира този сорт, от който може да се направи...
    А от зрели смокини май е доста лесно - бухаш смокините обелени, бухаш захар и вода (в някакво съотношение - чичко Гугъл може да каже) и юруш към котлона :))) А по-добре - към дворния огън, ако е възможно :)
    Мм, забравих за някакви подправки - може би интир?

    ОтговорИзтриване
  5. Забележката за сладкото от зелени смокини ми напомня легендата за зелените доматчета. Мойте догадки в сладкоправенето са относно варенето - как да докараш гъстотата, което до известна степен е свързано и с пропорциите. Едни варят до 'капка-сълза', други до тройно завиране... Обаче с това предложение за интир ме прати директно на поправителен по ботаника.;) Франсоаз (хазайката) беше надробила и кори от лимони и ми хареса. 'Ех, да стана някога сладкар! Ама господар...'

    ПП Да не искаш да кажеш индрише?:):)

    ОтговорИзтриване
  6. Ами то интир и индрише май е едно и също - все става дума за онзи сорт мушкато (или моллоха на Пз), който е с дребни листа и ухае страхотно :).

    ОтговорИзтриване