В началото исках само да попитам :
ОБЛЯКОХТЕ ЛИ СИ
ВАТИРАНИТЕ
ПИЖАМИ
?
ОБЛЯКОХТЕ ЛИ СИ
ВАТИРАНИТЕ
ПИЖАМИ
?
Но послe се сетих да разкажа за вечерта на Хелоуин. Тази година не беше никак романтична. Бях канена на рожден ден на Клавдия, но отказах по случай кашлицата. После залостих вратата и останах да си кашлям сама в къщата. Нали се стъмва рано, когато пералната приключи и се заех с простирането, се наложи да призова и резервния кураж преди да сляза да простирам в мазето. После не можех да заспя, та си дочетох книгата за вампирите. Обаче миналата година ...
Седяхме с Луиза в хола, нещо не се бяхме навили за соушълазин' и зяпахме някакво музикално предаване по телевизията. Тя беше извадила едно домашно пино де шарант от дядо й. Това е местен специалитет с коняк, по-близък до ракията, отколкото до виното. Настроението беше подобаващо и припявахме, където се случеше да знаем думите на песните от телевизора. Вечерта беше напреднала, когато на френския прозорец (или остъклената врета), който гледаше към пътя, се почука. Морис беше довел цяла тумба малки негърчета, маскирани с подръчни средства. В тъмното костюмите много не се открояваха, по-скоро им светеха очетата и зъбетата. Оказа се, че като домакини трябва да им подадем сладкиши и бонбони. Само че ... такива хранителни стоки не се намираха в нашата моминска кухня. Дребни плодове също нямах под ръка, само три първокласни тикви (Луиза ги носеше от пазара и ги преработваше на пюре). Сетих се, че ни бяха останали едни карамелени бонбони, които Ан беше донесла, когато идва на гости. Побързах да ги донеса от мойта стая, за да не бавя децата и да се откажат от песните. Нали коледарите така правят - стихче, песничка за отплата на вафлите. Обаче те си прибраха карамелите и тутакси се изпариха. Разбра се, че сами ще си пеем и затворихме вратата преди топлото да е избягало и то на пътя.
Ето и една рецепта, която намерих на рекламния сайт на пино, за да не си помислите, че е несъвместимо със сладкиши :
Седяхме с Луиза в хола, нещо не се бяхме навили за соушълазин' и зяпахме някакво музикално предаване по телевизията. Тя беше извадила едно домашно пино де шарант от дядо й. Това е местен специалитет с коняк, по-близък до ракията, отколкото до виното. Настроението беше подобаващо и припявахме, където се случеше да знаем думите на песните от телевизора. Вечерта беше напреднала, когато на френския прозорец (или остъклената врета), който гледаше към пътя, се почука. Морис беше довел цяла тумба малки негърчета, маскирани с подръчни средства. В тъмното костюмите много не се открояваха, по-скоро им светеха очетата и зъбетата. Оказа се, че като домакини трябва да им подадем сладкиши и бонбони. Само че ... такива хранителни стоки не се намираха в нашата моминска кухня. Дребни плодове също нямах под ръка, само три първокласни тикви (Луиза ги носеше от пазара и ги преработваше на пюре). Сетих се, че ни бяха останали едни карамелени бонбони, които Ан беше донесла, когато идва на гости. Побързах да ги донеса от мойта стая, за да не бавя децата и да се откажат от песните. Нали коледарите така правят - стихче, песничка за отплата на вафлите. Обаче те си прибраха карамелите и тутакси се изпариха. Разбра се, че сами ще си пеем и затворихме вратата преди топлото да е избягало и то на пътя.
Ето и една рецепта, която намерих на рекламния сайт на пино, за да не си помислите, че е несъвместимо със сладкиши :
Продукти за пълнежа : 8 круши, 50 гр. захар, 70 цл. бяло пино, 50 гр. масло.
За тестото : 150 гр. брашно, 150 гр. масло, 150 гр. бадеми на прах, 150 гр. грис, 150 гр. счукани орехи, 4 гр. сол.
Крушите се обелват и изчистват от семките, нарязват се на едри кубчета и се запържват в маслото. Добавят се пино и захар и се оставят 30 минути на котлона до изпаряването на пино (може да си правите инхалации, за да не се прахосва пино).
Тестото се приготвя като се смесват брашното, размекнатото масло, солта, захарта, смлените бадеми и счуканите орехи. В рецептата не се споменава какво се случва със 150-те грама грис. Предполагам, че все пак се слагат в тестото за попиване на мокрото от крушите.
Крушите се подреждат на дъното на тавичка и се покриват с тестото. Пече се на 200 градуса за 20 минути. Поднася се с чаша добре охладено бяло пино.
Привет, Милейди! Пижамите не сме облекли, но за сметка на това пробваме колко силно можем да надуем парното :)Хареса ми това за резервния кураж. От къде се взима? Щото в подобни случаи аз карам и без него, но се усеща неуютно. Разбира се, за всичко е виновна собствената ми тиква, която е пълна с призраци не само на Хелоуин. За да няма пак неподготвени, подсещам за Великден да се запасите с миниатюрни шоколадови яйца. Кой знае какви зайци ще се пръкнат да искат лакомства. Тук по традиция малките момичета се преобличат като вещици и обикалят съседите за бонбончета. Такива ми ти работи.
ОтговорИзтриванеПривет-мривет! И аз се заигравах с термостата на парното, но след грубото застудяване времето омекна.
ОтговорИзтриванеРезервният кураж е като резервния чорапогащник в чантата - налага се да го употребяваш по-често, отколкото се надяваш. И ако се случи да си смениш чантата без да прехвърлиш съдържанието, задължително ще те полази бримка. ;)
При нас също дойдоха такива дребни, маскирани и доста шумни (не пеещи, а крещящи) почитатели на американските празници.
ОтговорИзтриванеСъздадоха суматоха, заплашиха ни, че ще направят беля ако не им дадем нещо, прибраха си ябълките и лукчетат в една голяма раница, и заминаха очевидно щастливи.
На другия ден установихме, че те първо са направили белята, а после са тръгнали да порверяват дали ще получат бонбони! Всички звънци на домофона бяха омазани с нещо бяло, вероятно паста за зъби.
От малки са си недоверчиви и подли, ей! ;-)
Много уютно соаре-пижама се е получило тука.:)
ОтговорИзтриванеИначе и аз видях по софийските доста маскирани деца, ама нищо не ми искаха и си ги изгледах кисело на общо основание. А даже беше и нещо като пълнолуние!:)
@ Облачето : Похвално! Да им прибавиш към дажбата по един орех от мен.
ОтговорИзтриване@ Стоян : Хехе, всичко е от страничното осветление и менталното замъгление.;)